Ласло Краснахоркаи спечели Нобеловата награда за литература

Унгарският писател и сценарист Ласко Краснахоркаи бе удостоен с тазгодишната Нобелова награда за литература „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас потвърждава силата на изкуството“. Така той стана вторият унгарски автор, получил Нобел за литература, след Имре Кертес (1929 – 2016), който го печели през 2002 г.

„Ласло Краснахоркаи е велик епичен писател в централноевропейската традиция, която се простира от Кафка до Томас Бернхард и се характеризира с абсурдизъм и гротескни излишества. Но в неговия лък има повече струни и той също така гледа на Изток, като възприема по-съзерцателен, фино калибриран тон“, посочва Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет.

Краснахоркаи е роден през 1954 г. в малкия град Дюла в Югоизточна Унгария, близо до румънската граница. Подобен отдалечен селски район е мястото на дебютния му роман „Сатанинско танго“ (1985) – неговия голям пробив, който се превръща в литературна сензация в Унгария. Това е апокалиптичен и ярък разказ за проваления социалистически проект в Унгария, в края на който царуват духовната деградация и желанието да избягаш. Романът е и единствената книга на унгарския автор, издадена у нас – „Сатанинско танго“ („Стигмати“, 2001, превод Светла Кьосева).

През 1994 г. на екран излиза и едноименният филм – зашеметяваща 450-минутна черна комедия, която е копродукция на Унгария, Германия и Швейцария.

Режисьор е Бела Тар, сценарият е дело на Ласло Краснахоркай и Бела Тор, а зад камерата застава Габор Медвидж.

Наричаният „унгарският Кафка“ Ласло Краснахоркаи следва право, но завършва и филология в Будапещенския университет.

Той бе сочен като фаворит за Нобеловата награда в месеците преди нейното обявяване. Автор е още на „Меланхолията на съпротивата“ (1989) – хорър роман за бруталната борба между реда и безредието, „Затворникът от Урга“ (1992), „Генералът Тезей: Тайни академични лекции“ (1993), „Благодатни отношения: истории за смъртта“ (1997), „Исая дойде“ (1998), „Война и война“ (1999), „Лайош Кошут“ (2004), „Разруха и скръб под небето“ (2004), „Последният вълк“ (2009), „Проектът Манхатън“ (2018), завладяващият разказ „Пътешествие в лудостта на другите“ (2018), „Барон Венкхайм се завръща у дома“ (2016), с която печели Националната литературна награда на САЩ в категорията за преводна литература през 2019 г., „Хершт 07769“ (2021) и други. След пътувания до Китай и Япония създава „Планина на север, езеро на юг, пътеки на запад, река на изток“ (2003) и сборникът разкази „Сейобо, там долу“ (2008). Произведенията му са превеждани на редица езици.

Пише и сценариите за филмите „Проклятие“, „Последната лодка“, „Веркмайстерови хармонии“, „Човекът от Лондон“, „Торинският кон“.

Носител е на международната награда „Букър“ през 2015 г. и наградата за най-добър преведен роман през 2013 г. за „Сатанинско танго“. Отличаван е и с унгарския приз „Атила Йожеф“ (1987), словенския „Виленица“ (2014), Австрийската държавна награда за преводна литература (2021), Laure Bataillon (за най-добра преводна книга във Франция, 2023), испанската „Форментор“ (2024) и др.