В края на септември 2025 г. в Центъра „Кристо и Жан-Клод“ – Габрово, беше открита изложбата „Сгради по хоризонтала: Български следи в модерната архитектура на Абу Даби“. На първи прочит звучи като парадокс: какво общо може да има между България – държава с бавно и болезнено променящи се градове, и Абу Даби – един от най-бързо развиващите се центрове на XXI век?
Изложбата разказва именно за една неочаквана точка на пресичане:
между два свята, между две култури, между две представи за това как градът расте – и доказва, че архитектурната памет не е национална категория, а движение на знания, методи и етика през граници и време.
„Вдъхновението дойде от учениците в Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби и тяхното искрено любопитство да научат повече за съвременните българи, оставили значима следа извън пределите на България“, казва Валентина Мирчева – ръководител на българското школо и инициатор на проекта.
„Когато започнах да изследвам архитектурната история на града, открих, че някои от най-разпознаваемите обществени сгради в Абу Даби са дело на български архитекти. Това беше силен момент на осъзнаване – една малко позната, но изключително вдъхновяваща история, която заслужава да бъде разказана“, добавя тя.
Проектът преминава през дълга, поетапна подготовка.
Първият етап е изследователският – събирането на информация от архивите в България и в Обединените арабски емирства. След това възстановяване на фактологията около българската фирма „Техноекспортстрой“ и ролята ѝ в ранния градски растеж на Абу Даби, интервюта с архитекти и техните семейства, проследяване на биографии и отваряне на документи, които до този момент не са били публикувани.
„След това последва етап на концептуализиране на изложбата – с участието на арх. Гергана Попова, която създаде кураторската линия, и арх. Ани Дошева, която оформи визуалната и пространствената идентичност на експозицията. Последваха срещи с експерти по културно наследство и създаването на партньорства между институции. Всичко това се случи постепенно, с много отдаденост и сътрудничество“, разказва Валентина Мирчева.
Неслучайно именно две млади български архитектки стоят зад визуалния и пространствения разказ на изложбата – арх. Гергана Попова and арх. Ани Дошева. И двете имат зад гърба си международно образование и практика (запознават се по време на обучението си в The Bartlett School of Architecture (Лондонски университетски колеж, UCL) и споделят общ интерес към архитектурата като средство за разказ и социален диалог.
Gergana Popova практикува активно както във Великобритания, така и в България. Между 2017 и 2020 г. е част от екипа по културно наследство на Building Designe Partnership в Лондон, където работи по реставрацията на сгради със статут на културна ценност за Imperial College London and Great Ormond Street Hospital. Участва и в социално ангажирани проекти като Accessible Art for All с изложби в София и Хамбург, насочени към хора с увреждания, живеещи в изолация. В България продължава да развива темата за устойчивостта и опазването на архитектурното наследство чрез студио HO_RA.
Ани Дошева е работила в редица международни студиа и по проекти във Великобритания, САЩ, Чехия, Румъния, България, Италия, Нидерландия и Саудитска Арабия. Нейният подход е мултидисциплинарен – на границата между архитектура, сценография и изложбен дизайн. В своята работа Ани изследва архитектурата като средство за създаване на мултисетивни преживявания, които разчитат на активното участие на зрителя.
Двете заедно се обединяват около желанието си да представят тази история не просто като сбор от снимки и документи, а като преживяване. Визуалната и пространствената концепция на изложбата е изградена около една проста, но силна метафора – хоризонтала.
„Фокусът на изложбата е обявяването на сгради, построени от български архитекти в Абу Даби през 80-те години на XX век, за модерно наследство и тяхното бъдеще като такива“, обяснява арх. Gergana Popova. И добавя, че желанието е чрез архивни материали да въведат посетителите в предисторията на създаването на държавата Абу Даби и българската фирма „Техноекспортстрой“, като контекст за бъдещата поддръжка и адаптиране на тези сгради към съвременния град.
„Използвахме хоризонтала като линия на времето, около която организирахме целия разказ – свързваща миналото, настоящето и бъдещето“, отбелязва тя.
Така изложбата се превръща в история, която се движи линейно, но се преживява пространствено – едновременно архив и архитектура.
Арх. Ани Дошева допълва: „Експозиционният дизайн подпомага изложбата да не се ограничава до представяне на текстова информация, а да разкаже истории чрез пространствени ситуации и многопластова материална атмосфера. Имайки предвид бързо развиващата се градска среда на Абу Даби през 70-те и 80-те години на миналия век с фокус върху вертикални конструкции, сгради като Главния автобусен терминал са сред редките случаи на предимно хоризонтално разпределение. Целта беше да внесем именно това усещане и в изложбеното пространство. Много подходящата зала на център „Кристо и Жан-Клод“ беше ключов фактор да пресъздадем не само теоретично и визуално историите, но и техните архитектурни качества“.
Един от най-силните моменти в експозицията е простият, почти сценографски жест – пясъкът под краката на посетителя.
„Това е не само атрактивен елемент от изложбата, а цялостно влияние върху преживяването на посетителя още при самото му влизане – дори да не се забележи първоначално, в момента, в който прекрачиш прага и усетиш нова текстура под краката си, възприятията моментално се изострят – знаеш, че вече си в нова среда, която тепърва ще опознаваш“, казва Дошева. По думите ѝ, изложбеното пространство трябва да въвлече посетителя в „приказен свят, различен от познатия му контекст“.
„Както сценарият разгръща историята на периоди и сцени, това се случва и в пространството на една изложба – било то с игра на мащаб, текстури или различни медии, с цел създаване на периодични кулминационни моменти“, допълва тя.
И все пак изграждането на подобен „приказен свят“ не е без своите предизвикателства. Едно от основните е адаптирането на залата в комфортно и безопасно изложбено пространство.
Центърът „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово, разположен в сградата на бившето Професионално училище по текстил, предлага просторни зали с високи тавани и работилници, които позволяват трансформацията му в активни изложбени и творчески пространства. По силата на договор от 2013 г., сключен от Кристо и братята му – Стефан и Анани Явашеви, с Община Габрово, градът получава дарение от 50 подписани постера на техни проекти и възможността да създаде център за съвременно изкуство, носещ имената на Кристо и Жан-Клод.
Въпреки че центърът все още е в етап на реставрация и ремонт и частично представлява риск за безопасността, Министерският съвет подкрепя стратегическо решение, което осигурява финансиране за неговото завършване и отваря нова страница за Габрово като град на световната сцена на съвременното изкуство.
„Трансформирането на сгради като центъра „Кристо и Жан-Клод“ в активни градски пространства би подпомогнало достъпността до съвременни артистични и дизайн изяви от регионален, национален и международен характер, запазвайки историческото и културното наследство като архитектурни паметници, където историите от миналото са все още живи“, коментира Дошева.
Екипът зад изложбата „Сгради по хоризонтала“ гледа към бъдещето с ясна визия за въздействието ѝ върху различни аудитории. Валентина Мирчева, инициатор на проекта, подчертава: „Надявам се изложбата да породи усещане за принадлежност и гордост у българската общност в Емирствата – да покажем, че и ние сме част от културната карта на това място. За по-широката публика изложбата е покана към диалог – да видят, че зад сградите, които познават от всекидневието си, стоят човешки истории, взаимно уважение и професионализъм, които надхвърлят граници и езици“.
Успехът се измерва не само чрез визуалното и образователното въздействие, но и чрез емоционалното и интелектуалното преживяване, което изложбата оставя след себе си. Както сподели арх. Гергана Попова: „Когато посетителят излезе с усещането за нещо ново, което се е зародило у него като идея и което го мотивира и вдъхновява към действие за промяна в дадена посока. Това смятам за успех“.
Тя също така отбелязва, че изложбата има важна образователна мисия – не само да представи постиженията на българските архитекти, но и да провокира критично мислене относно различните подходи към опазването на архитектурното наследство по света: „Тъй като при изграждането на Абу Даби са използвани принципи и методи от различни страни, които са имали политически и икономически отношения с държавата, за нас беше важно да се разграничат практики, които действат в добра посока за опазване на наследството, и такива, които водят до неговия регрес, с конкретни примери в световен мащаб“, допълва Попова.
Освен самата изложба екипът организира и образователна работилница за деца, с цел да въведе младата публика в темите и техниките на визуалното разказване. Работилницата беше предназначена за учениците от ПГ „Отец Паисий“ и се фокусира върху техниката на колажа.
Основната тема, разработена от Елена Балабанска, е мостът между миналото и бъдещето на сградите, представени в изложбата. Работното пространство е адаптирано спрямо хода на изложбата, като участниците бяха постепенно въвлечени в темата чрез визуални референции и демонстрации.
„Сякаш едно от трудните неща за разбиране беше, че главното правило при колажа е, че няма правила. За да стопим неяснотата, споменахме нещо познато за тях – сънищата, как при тях се случват неща и истории, които невинаги изглеждат свързани, но естествено правим връзката и ги приемаме като такива в определен контекст. Същото е и с колажа. Както с всяка публика, ако я докоснеш с нещо познато за нея и после го свържеш с на пръв поглед непознатото, нещата започват да се възприемат все по-естествено“, обяснява Ани Дошева.
Темата за образованието е особено лична за Валентина Мирчева, която освен ръководител на неделното училище в Абу Даби е и преподавател по български език и литература. Тя подчертава значението на образованието като процес на вдъхновение и създаване на принадлежност.
„За мен образованието е жив процес на вдъхновение, създаване и принадлежност – особено важен за българските деца, живеещи зад граница, защото им помага да съхранят своя език и култура, като същевременно развиват уважение и разбиране към другите култури около тях. Чрез проекти като „Сгради по хоризонтала“ децата разбират, че българското присъствие по света не е минало, а жива, съвременна културна следа. Такива инициативи развиват у тях чувство за идентичност, гордост и любопитство към света. Образованието и културата вървят ръка за ръка – едното разширява знанията, другото – хоризонтите“, казва тя.
По този начин изложбата и съпътстващата я работилница съчетават визуално изкуство, архитектурна история и образователни практики, като целят не само да информират, но и да вдъхновят както младата публика, така и една по-широка аудитория да погледне на света с любопитство, уважение и творческо мислене.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
