Водещият от Z-ROCK Краси Москов: Радиото е начин на живот

Представяме ви Краси Москов – водещ на предаването Hijack Show по Z-ROCK, което се излъчва всеки делничен ден от 14 до 18 часа. Освен следобедното шоу Краси е водещ и на „Часът на различния избор“ – понеделник, сряда и петък от 20 до 21 часа, отново по Z-ROCK.

„Нещата, от които винаги съм се интересувал, са спорт и рок музика“, казва за в. „Аз-буки“ радиоводещият по Z-ROCK Краси Москов. И неслучайно първото радио, в което работи, е спортното „Гонг“. Кандидатства през 2004 г., след като чува в ефир, че търсят човек. И след месец е назначен. Предаването му се казва Rock N Goal и в него успява да съчетае двете неща, които наистина обича – рок музиката и спорта. Спомня си, че още в първия си работен ден влиза направо в ефир на живо, без никаква подготовка. Преди това е учил няколко години журналистика, но „работата на терен“ е доста по-различна от всичко чуто и научено в университета.

Започваме с уговорката, че не иска да го наричам журналист: „Като цяло, не се разглеждам като журналист. Мисля си, че е доста несправедливо спрямо хората, които наистина са такива. Избягвам да се самоопределям по този начин“. И въпреки че много харесва работата си, две години по-късно радиото е продадено и Краси Москов отказва да остане в сайта на „Гонг“ и да списва новини. Иска да работи в радио. Винаги е мечтал за това. Още от ученическите си години.

В крайна сметка, получава няколко предложения за нова работа и едно от тях е покана за шоу в новооткритото Z-ROCK. Не се чуди дълго и приема. В края на 2006 г. започва в новосъздаденото радио в един и същи ден с Елена Розберг. Така и до днес, вече близо 18 години двамата са сред най-запомнящите се лица в радио рок ефира и със сигурност бихме могли да ги наречем доайените в Z-ROCK.

„Радиото за мен е най-естественото нещо, с което мога да се занимавам. От дете слушам радио. Това е медията, в която виждам себе си“, споделя моят събеседник. Краси Москов е работил и в телевизията, и в различни сайтове. И ако в телевизията има възможност за втори опит, то в радиото няма. „И това е причината да са се случвали много безобразия. Първите пъти е много болезнено, но след това човек претръпва и си казва – това ми е за урок“, смее се той.

Признава, че само в радиото не чувства професията си като задължение: „Много е трудно да разбереш къде свършва задължението и къде започва удоволствието, и обратното – те се преплитат. Но със сигурност всеки ден излизам в ефир с желание и го усещам като най-естественото и най-нормалното нещо от деня“. Приема го като част от всекидневието, без което не може и не иска да бъде. По време на паузи – отпуски и почивки например, Краси казва, че радиото му липсва. „Имам чувството, че то винаги е било част от живота ми. Все едно никога не съм бил без него“, казва той.

Другото, което наистина му харесва, е селектираната група слушатели, на която се радва всеки ден. Това е нещо, което в телевизията го няма. Москов иска да бъде сигурен, че посланията му достигат до правилните хора.

„Истината е, че повечето радиостанции са частни. По презумпция частните бизнеси трябва да бъдат печеливши. Затова, като радиоводещ, трябва да намериш баланса, от една страна, да изпълняваш моралната си функция на човек, който определя каква информация да достига до останалите хора, и в същото време да не го превръщаш в нещо скучно, което може да „изгуби“ слушателите“, споделя той. По-голямата част от хората слушат радио в колата. Затова най-голямата и важна роля на радиото е да информира хората в реално време за важните неща.

Другата безспорно важна функция на радиото е развлекателната. „Най-простичко казано, трябва да пускаме хубава музика“, смее се той. Простичко, но изключително важно.

За Краси, не на последно място, радиото трябва да има и образователна функция: „Не през цялото време, защото би било изморително, но задължително от време на време трябва да казваш и показваш неща, които другите не знаят. На някои слушатели няма да им е интересно и ще пропуснат чутото покрай ушите си, но на други ще им стане любопитно и ще продължат да търсят повече информация след това“, споделя той. През годините в практиката си е ставал свидетел на десетки такива моменти. Не са един или два случаите, в които благодарение на него слушател избира любима песен или любим изпълнител.

Признава, че и при него така се е ставало в живота. Той е от поколението, което израства без интернет. Спомня си, че именно от радиото получава едни от най-ценните си уроци и отделни чути фрагменти се превръщат в повод да направи житейска стъпка в една или друга посока.

Днес ситуацията е малко по-различна. Хората се информират от социалните медии и други източници. „Но силно вярвам, че радиото все още изпълнява тази важна роля – да образова и да възпитава“, обобщава той. Допълва, че силата на медията е в това, че може да те извади от калъпа, от това, което всички правят и всички слушат. „Радиото може да ти даде друга гледна точка. Тя може да не ти хареса, може и да ти хареса. Но най-важното е, че може да те промени“, категоричен е Москов.

А дали прекалената информация, с която сме заобиколени на всеки ъгъл и от всяко устройство около нас, не води по-скоро до пълна дезинформираност, моят събеседник не иска да конкретизира. Умишлено страни от поставянето на етикети или обобщенията под общ знаменател. Не иска да натрапва нито собственото си мнение, нито своето разбиране за света.

„Когато съм бил млад, със сигурност не съм имал нуждата някой да ме съди за това, което правя. Затова и аз не го правя. Вярвам, че младото поколение само ще намери баланса. Бумът на социалните медии все още не е минал пика си – доближава се до него, но все още не е преминал. Затова нещата изглеждат малко хаотично и неструктурирани. Но мисля, че както при всички поколения преди това, така и сега нещата ще се саморегулират“, казва той.

За себе си много отдавна е разбрал, че не иска да се информира от случайни източници. Нещата, които споделя в ефир, проучва внимателно. И добре осъзнава, че незнанието понякога може да доведе до големи грешки.

На мнение е, че и в училище децата трябва да се научат да разсъждават и да мислят, а не да наизустяват факти и дати и след това да ги възпроизвеждат машинално. Научат ли се да мислят, със сигурност по-лесно ще разпознават и истинската от фалшивата новина, ще правят разлика между важното и маловажното.

Прието е да се смята, че музикалният вкус и разбирането за света най-често се формират в семейството или от средата, в която растеш. „По мое време средата беше на улицата, а сега е в интернет. Но за мен музикалният вкус се формира в първите години в гимназията. Тогава хората са най-любопитни, имат най-голям капацитет за научаване на нови неща и са най-склонни да експериментират“, казва радиоводещият.

Разбира се, има и хора, които са индиферентни към музиката – нямат никакво отношение към нея, възприемат я само за фон. Но Краси не е сред тях. Не си представя и ден без рок: „Има неща като четене, музика и кино, които не са задължителни, но не мога да си обясня защо има хора, които странят от тях. И трите обогатяват човека по различен начин, а комбинацията от всички тях заедно е прекрасна“, казва Москов.

Любопитното е, че за 18 години в Z-ROCK моят събеседник става свидетел на необичаен феномен – създаване на здрави приятелски кръгове спрямо интересите и любовта към музиката: „През първите 6 – 7 години връзката между водещите и слушателите беше много голяма. Те постоянно идваха в радиото и прекарваха много време при нас. Събирахме се по различни поводи. И тук не става въпрос за един или двама, а за големи групи хора. Така се появиха много семейства и се създадоха много приятелства. Днес те все още правят всичко заедно – ходят на море, ски, театър, кино. Тези приятелски групи още ги има. И аз съм много горд от това“.

Истината е, че в радиото Краси Москов се научава на много неща. Но това, което откроява като най-важно, е, че разбира, че работата може да бъде удоволствие. „Всеки човек дължи на себе си, като личност, да намери щастието. Не трябва да работиш нещо само защото обществото те задължава да го правиш. Твоята професия трябва да бъде това, което обичаш, в което вярваш и което си наистина“. И ако се замислите, всичко това е напълно вярно. Всеки от нас прекарва по-голямата част от деня си на работното си място и ако там не се чувства удовлетворен, тогава как ще намери пътя към истинското щастие? „Животът е прекалено кратък и затова трябва да се стремим да бъдем доволни от себе си и да правим това, което обичаме“, допълва моят събеседник.

Още по време на младежките си години Краси прекарва година в Съединените щати. Заминава със студентска виза. Много пъти му е минавало през главата да замине да живее в чужбина, но никога толкова сериозно, че да го направи. Има много неща в България, които не може да изостави, но също така добре осъзнава, че начинът на живот у нас в много случаи е далеч по-добър от този зад граница. Дава за пример САЩ – там най-важна е работата и пак работата. А тук хем работиш, хем имаш време за социални контакти и за забавление: „Лятото и зимата курортите нямаше да са пълни, ако живеехме толкова зле, колкото се опитват да ни внушат. Съгласен съм, че тук се случват много безумия, но и в чужбина има подобни неща“.

На мнение е, че почти от всеки човек може да научи нещо ново. С лекота намира тема на разговор с хора с различна професия, произход или социален статус. „От почти всеки човек има какво да научиш, стига да можеш да задаваш точните въпроси и да умееш да слушаш внимателно“, завършва той.