България има потенциал за развитие

Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките отбелязва 75 години от основаването си. Идеята за създаването му се заражда през 1947 г., а през 1949 г. с решение на Управителния съвет на БАН е утвърден като звено на Академията. От създаването си досега той е научното звено при БАН, което извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на икономическите науки.

За изминалите 75 години Институтът се утвърждава като национален научноизследователски център, чиято експертиза се цени високо от държавната администрация, бизнеса и научната общност в страната и в международното изследователско пространство. Научните му екипи участват в разработването на проекти с национално значение и в международни проекти – резултат на двустранно сътрудничество, в изпълнение на европейски програми или възложени от държавни институции. Годишнината е повод да потърсим за разговор директора на Института проф. д-р Ирена Зарева-Зафирова.

„С много неща можем да се похвалим не само като история и традиция – казва проф. Ирена Зарева. – От създаването на Института в него са работили големи икономисти, които са дали много на държавата. Техните имена още се помнят като основоположници на икономическата наука в страната. Институтът официално е създаден през 1949 г. Преди това е имало подобна структура, но без щатен състав. Той е  приемник на основаното през 1895 г. Българско икономическо дружество – обществена организация на представителите на икономическата мисъл и стопанската практика в страната. Дейността на Дружеството е насочена към събиране, проучване и публикуване на данни за състоянието на националната икономика и търсене на пътища за нейното подобряване, с което оказва съществено влияние върху стопанския живот в България през първата половина на ХХ век.“

Демографските процеси в страната са проблем не само за Академията, поради което много години има затруднения с привличането на нови кадри. Но по думите на директора на Института най-хубавото сега е, че

към екипа се присъединяват млади хора.

При това млади учени, които искат да работят, които имат не само желание за наука, но и заложбите да я правят.

„Много важно е Институтът, като част от БАН, да поддържа заслужения авторитет и това, което е постигнал досега. Позициите, които сме завоювали в обществото, трябва да се поддържат с хора, искащи и можещи. Затова цедката при приема на нови изследователи при нас е доста ситна. Идвали са не един и двама кандидати, които сме отхвърляли, въпреки че ни липсваха млади хора – казва проф. Зарева. Науката не е занаят, а и занаят не всеки може да научи. Майсторите едно време не са взимали просто така чирак. Но ние имаме късмет с новоназначените млади хора, които  искат и могат. Нашата задача е да направим така, че те не просто да могат да правят анализи, а да правят наука на високо ниво. За разлика от университетите нашата основна дейност е изследователската работа. Във висшите училища в това отношение на младите хора им е по-трудно – преподавателската им работа оставя малко време за научна дейност.“

Заради дългогодишната доста голяма диференциация в заплащането на труда между висшите училища и Академията много хора напускат Института, което е разбираемо. Но с последните промени в закона заплащането в БАН се доближава до това във висшите училища. Равнопоставен с другите, Институтът за икономически изследвания вече привлича млади хора.

„Те, естествено, трябва да се учат – казва проф. Зарева. – Никой не се е родил научен. Дошли са тук с желание и нашата задача е да направим така, че да постигнат това, което искат. Силно се надявам, че ще продължат традициите и ще допринесат за авторитета на Института, който е национална ценност. БАН е институция на 155 години, която поддържа и традициите, и науката, за да се съхрани народът ни като нация и идентичност.

Но академичната сфера трябва да се съобразява и с новите реалности, включително и образованието

– работи се по различни програми, с различни поколения. Днес малките деца се раждат с телефона, с дистанционното в ръка. Когато бях в I курс, преподавателят по информационни и комуникационни технологии ни начерта квадрат на дъската и каза – представете си, че това е компютър. Ама как да си го представим, като не сме виждали компютър.

Сега времената са различни, изискванията – също. Преподавателите трябва да се съобразяват с особеностите на това поколение, което има съвсем други заложби и дадености. Това, което се очаква от него, не е това, което се очакваше от нас. И въобще няма да им е лесно. Новите технологии крият опасности – изкуственият интелект е нож с две остриета, човечеството като че ли някак си се опитва само да се унищожава, както и унищожава природата, от която зависи.“

Институтът за икономически изследвания се състои от четири секции – макроикономика, икономика на фирмата, регионална и секторна икономика, международна икономика. Учените в него се занимават с много различни проблеми, включително и едни от най-актуалните, свързани със зелената и кръговата икономика. Институтът поддържа партньорска мрежа със сродни организации от Европа и Азия. Има подписани споразумения за сътрудничество със съответните институти от национални академии и висши училища от Италия, Полша, Словакия, Румъния, от Виетнам, Китай, Корея и др. Успешно продължава и работата на създадения към Института Ресурсен център за икономически изследвания на Азия.

Институтът е и призната образователна структура за подготовка на български и чуждестранни докторанти. В него се провежда обучение по 6 докторски програми, получили програмна акредитация за придобиване на образователната и научна степен „Доктор“ в професионално направление „Икономика“. Издател е на висококачествена научна продукция – специализирани монографии, сборници и реномираните научни списания „Икономически изследвания“ и „Икономическа мисъл“.

„Имаме богат опит с международни изследвания, но колегите, които работят по проблемите на България, се занимават с едни от най-важните въпроси – уточнява проф. Зарева. – Трябва, като икономисти, да посочим, доколкото можем, предизвикателствата и перспективите за социално-икономическо  развитие на нашата страна, което зависи и от политиката, и от геополитиката. Това, което се случва в България, трябва да е грижа най-вече на българите. Затова изследванията за България са толкова важни.“

Запазена марка на Института е Годишният доклад „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ – първото по рода си издание за състоянието на българската икономика, в което се дава тригодишна прогноза за перспективите за развитието на страната в средносрочен план.

Институтът е търсен заради научната си експертиза от министерства, държавни агенции, бизнесструктури и неправителствения сектор. Неговите учени участват в разработването, актуализацията и оценяването на национални стратегически документи. Изготвят експертни доклади с анализи, оценки и препоръки в отговор на заявени потребности от страна на възложителите. Канени са и се включват в дейността на съвети, комисии и работни групи към различни международни и български институции.

На въпроса кои са силните и слабите страни на родната икономика, проф. Зарева отговаря, че

имаме много слаби места, но и много неизползвани възможности.

„Десетилетия наред бяхме известни като добри зеленчукопроизводители – подчертава тя. –  Българи учеха европейците как се прави това. Сега всичко внасяме. От друга страна, произвеждаме храна за Космоса. Колко държави могат да се похвалят с това. Нещо, което успяхме да запазим и развиваме. Имаме наистина много, но трябва да го съхраняваме. Имаме и природа, но я унищожаваме. Докато нямаш съзнанието, че трябва да я ползваш така, че да остане и след теб, трудно ще вървим напред. Богата страна сме. Хората са умни, но зависи за какво използваме ума си. Много може да се направи, но от нас зависи какво искаме да направим.“

Свързани статии:

„Бърза помощ“ спасява ДНК Науката от първо лице Как се преподава физика на жестов език Кога дивите птици стават „граждани“