Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“

Съюзът на физиците в България и фондация „Еврика“ организират национален конкурс за есе 2024 г. Темата, по която писаха ученици и студенти от цялата страна, е „Физиката в моя свят“. В Конкурса се включиха 120 участници – ученици от 36 основни и средни училища и студенти от три висши училища, които в три възрастови групи представиха своите виждания по темата на Конкурса. Есетата са оценени от жури и са представени на Младежката научна сесия в рамките на 52. национална конференция по въпросите на обучението по физика на тема „Образованието по физика и дигиталните технологии“.

Медиен партньор на форума е Националното издателство „Аз-буки“.

По традиция вестник „Аз-буки“ публикува отличените творби в няколко поредни броя.

Цивилизацията учи човека да мисли*

Емили Луканова – X клас, I място

ПГ по механоелектротехника „Акад. Ангел Балевски“ – Троян

Научен ръководител – Теодора Дудева

Днес всички сме заобиколени от технологии, техники, уреди, системи, софтуери и не само. Около нас се върти физика, както и множество физични явления. С напредване на времето все по-често започва да се говори за роботи, електромобили, свръхтехнологии, както и вече за известния сред всички чат GPT, създаден в ролята си на изкуствен интелект. Създават се много по-често и симулатори, които помагат на различни цели и дейности. Не е фантазия и това, че не след дълго светът около нас ще бъде контролиран чрез физиката. Повечето действия ще бъдат заменени с механизми, техники и технологии, създадени от физици.

 Ако погледнем от страна на транспорта, с натрупването на опит и знания в сферата на физиката и другите науки, то следва автомобилите, задвижвани от двигатели с вътрешно горене, да бъдат заменени с такива, ползващи електродвигатели. Ще се разрасне сферата на електричеството и ще се заменят вредните емисии и газове от двигателите с вътрешно горене. По този начин ще се достигне до екологично равновесие и няма да има голямо замърсяване. Ще навлязат и високоскоростните влакове. С тях придвижването ще става по-бързо. Ще достигат високи скорости благодарение на придвижването им във вакуумни тръби. Движението ще се осъществява с помощта на свръхпроводящи магнити. Без високоскоростния транспорт градовете все по-трудно ще просъществуват. Заводите и работните места ще бъдат автоматизирани. За целта ще се създават автомати, или още роботи, които ще се управляват основно от компютри и няма да имат нужда от почивка. Така дейностите ще се извършват по-бързо и лесно.

С времето, в близко бъдеще, ще навлезе и терминът „автомобил без шофьор“. Автомобилите ще имат самостоятелно управление, с което няма да ни е необходимо да следим скорост, температура и т. нар. джипиес устройства вече ще определят положението ни с точност до сантиметри. Добрата новина е, че има организации, които финансират подобни проекти. Например Агенцията за изследователски проекти (DARPA) от години поощрява напредничави технологии. Неотдавна представиха високотехнологични автомобили в пустинята Мохаве.

Физиката на микросвета ще се развива много по-бързо. Енергията, скрита в ядрата на атомите, ще бъде овладяна и използвана в ежедневието на хората. Може би ще се стигне и до съвършенството да се придвижваме чрез силата на мисълта си! Все пак, както казва великият Томас Едисон: „Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли!“

Изкуственият интелект също играе важна роля в света и живота на всеки човек. Хората измислят неща, наречени роботи, които работят с изкуствен интелект. Приложими са и в среди, опасни за човека. Именно затова са гениални. Примери за това са: мисията на MQ-1 „Придейтър дрон“, който действа срещу шпионски самолет, защото е безпилотен летателен апарат. Друг пример е роботът Ремотек HD-1, снабден с цветна видеокамера и телескопична ръка с щипки. Ролята му е била да премества и обезврежда бомби без риск за населението. Освен че днес учените свързват мозъка с компютър или механична ръка, съществува  и обратна възможност – да се четат мислите на човека, без дори да се поставят електроди в мозъка.

***

Роботите ще променят света около нас*                                                                                                                                                                        

Моника Спасова – XI клас, I място

Национална търговско-банкова гимназия – София.

Научен ръководител – Силвия Михайлова

Физиката е важна в живота на всеки човек. Кара ни да се замисляме все по-дълбоко над мистериите на Космоса и да разширяваме границите на нашето разбиране. Гледайки напред, виждам физиката като мощен инструмент за откриване на нови области както в широките пространства на външния Космос, така и в света на квантовата физика. Ние обикновено си представяме учените, работещи върху микроскопи и чертежи, упорито търсейки отговори.

По пътя към разгадаване тайните на Вселената изникват множество нерешени загадки. От борбата с неуловимата природа на тъмната материя и енергията, които съставляват значителна част от нашия космически пейзаж, до справянето със съществените противоречия между Общата теория на относителността и квантовата механика, все още има много неизвестни.

Въпреки че са постигнати значителни успехи в разшифроването на тези загадки, моят поглед в бъдещето е зареден с очакване за откриването на нови теории и модели, които ще революционизират нашето разбиране за реалността.

Голямо е значението на технологичните постижения, но трябва да се замислим за етичните и социалните последици от научните открития. Развитието на нови видове оръжия и потенциалната злоупотреба с технологията изискват внимателно обмисляне на етичните аспекти на нашите изследвания и открития.

Според мен в бъдеще физиката не само ще задълбочи изследването на Космоса, но и ще стимулира промени чрез технологични иновации и социален прогрес. Предвиждам тя да насърчава сътрудничеството и обмена на идеи между различни култури и националности, като по този начин ще стане движеща сила за социалното развитие.

Бъдещето на физиката е изпълнено с потенциал за отключване на нови области на знание и за преобразяване на света. Чрез премахване на границите на научните изследвания и иновациите можем да използваме силата на физиката за справяне с предизвикателствата на нашето време и за изграждане на по-светло бъдеще за човечеството.

Друга област от физиката, която ще има важна роля в моето бъдеще, е изследването на наноматериалите и нанотехнологиите. Те позволяват създаването на материали и устройства на молекулярно ниво, което отваря врати към нови иновации в области като електроника, енергийни технологии и медицинска диагностика и лечение. Този напредък ще промени начина ни на живот чрез по-ефективни методи за лечение, подобряване съхранението на енергия и създаване на по-мощни и компактни устройства.

Микроелектрониката и наноелектрониката са области, свързани с производство на електронни компоненти с микро- и наноразмери. Усъвършенстването на микроелектронните технологии е свързано с увеличаване на степента на интеграция в един чип. Това води до намаляване на геометричните размери на елементите, по-висока подвижност на токоносителите и други.

Квантовите компютри също обещават да преодолеят някои от настоящите ограничения в областта на изчисленията.

В епохата на бързите технологични промени роботите стават все по-съществена част от нашия ежедневен живот. Срещата между физиката и роботиката обещава да ни донесе още по-интересни иновации и предизвикателства.

           ***

Физиката е толкова красива, колкото и трудна *

Олга Стоянова – IX клас, I място

Национална търговско-банкова гимназия – София

Научен ръководител – Силвия Михайлова

За първи път терминът физика е използван от древногръцкия философ и учен Аристотел през IV век пр. н. е. Физиката е една от най-старите области на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука. Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в резултат на Научната революция от XVI – XVII в. физиката се обособява като отделна наука.

Физиката се основава на теории, които дават ясни, измерими предвиждания. За физични се приемат само експериментални резултати, които могат да бъдат независимо възпроизведени. Такива резултати могат да потвърдят или отхвърлят дадена физична теория.

 Това есе е посветено не толкова на самата физика, а на отношението към нея, защо някои хора я обичат, а други я пренебрегват и как тези различни гледни точки към нея ще продължат да съществуват и в следващите поколения.

Ние живеем във време, в което непрекъснато се правят много открития в различни сфери на физиката. Но голяма част от хората не се интересуват от тях, защото те не променят всекидневния им живот. Алберт Айнщайн казва: „Зная защо толкова много хора обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите“.

Хората искат бързи резултати. За тях няма значение крайната цел, към която вървим, докато не сме я стигнали. Това води до мисълта, че учените нищо не правят. А тази мисъл не води само до загуба на интерес, но и до пълно неуважение към учените и науката като цяло.

Тези хора вече са избрали какво да правят с живота си – какво правят и мислят не е от огромно значение за развитието на физиката. Поне не и докато не станат родители, защото след това вероятността да предадат това мислене на децата си е голяма, което е проблемът. А децата са бъдещето не само на физиката, но и на света като цяло и да си мислят, че няма нужда да знаят как той работи, не е добре.

Но какво става, когато тези деца пораснат малко и отидат в гимназията, мястото, където се очаква да изберат с какво да се занимават? В повечето случаи продължават със същата мисъл – че това, което им се преподава, не им е нужно, просто искат да получат хубави оценки, за да са доволни родителите им.

Но ако отношението е такова, как продължаваме напред? Как правим нови научни открития, ако на толкова малко хора им е интересно?

Ако разгледаме проблема от двете му страни, отговорът всъщност е много прост. Първата част от отговора е, че малка част от населението не значи малко на брой. Във всекидневието си няма да видиш много хора, които активно се занимават с физика, но това не значи, че те не съществуват, просто не си ги намерил все още.

Втората част е фактът, че няма нищо толкова силно, колкото човешкото любопитство. Това е сърцето на науките като цяло, любопитството за света около нас и нашата упоритост никога да не се откажем да открием отговорите на възникналите въпроси. Хората в научната сфера работят невероятно усилено, за да може да продължаваме напред.

Физиката е толкова красива, колкото и трудна, и заради това я обичам. Какво ще се случи в бъдещето, никой не може каже със сигурност, но ако трябва  да предположа, бих казала, че завинаги тя ще остане в моето сърце, защото нямаше да съм човекът, който съм днес, без нея.

*Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения

Свързани статии:

Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“