"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Natural Science
and Advanced Technology Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Aims and Scope
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Aims and Scope
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Natural Science and Advanced Technology Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 33, 15 – 21.08.2024 г.

Експерти от цял свят обсъждаха в София рисковете пред климата

Доброволци гарантират обективността на докладите, казва проф. Георги Гаджев

Зина Соколова от Zina Sokolova
20-08-2024
in Брой 33, 15 – 21.08.2024 г.
A A
Проф. Георги Гаджев. Снимка – Личен архив

София бе домакин на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата. Това е органът на ООН за оценка на научните данни, свързани с изменението на климата. Той е създаден от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Световната метеорологична организация (WMO) през 1988 г., за да предоставя на политическите лидери периодични научни оценки относно изменението на климата, последици и рискове от него, както и да предлага стратегии за адаптиране и смекчаване на последиците. През същата година Общото събрание на ООН одобри действията на WMO и UNEP за съвместното създаване на IPCC, в който членуват 195 държави. За работата на панела потърсихме проф. Георги Гаджев от Националния институт по геофизика, геодезия  и география на БАН, делегат  в научния форум.

– Проф. Гаджев, какви бяха основните акценти в работата на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC)?

– На своята 61-ва пленарна сесия се обсъждаха какви да бъдат структурата и съдържанието на Специалния доклад на IPCC за изменението на климата и градовете и на Методологичния доклад на IPCC за краткотрайните климатични фактори (замърсители) към докладите за оценка в седмия цикъл на IPCC през 2027 г. Повече от 230 делегати от 114 правителства на страни членки, присъстващи на едноседмичната среща в нашата столица, се споразумяха и за съответните срокове в двата доклада. По този повод председателят на IPCC Джим Скиа каза, че решението на панела проправя път за критично важните следващи етапи в работата като номинирането и избора на автори, които да напишат тези два доклада. Стремежът е тези процеси да привлекат най-разнообразната и всеобхватна група от автори досега.

При обсъжданията бе подчертано, че

периодично подготвяните доклади оказват значително въздействие върху политиките за климата.

Но макар докладите да не препоръчват конкретни политики, а единствено да обобщават наличните научни познания за климатичната система и нашите възможности за адаптация и смекчаване на последствията, те водят до значителен напредък в международните климатични преговори. Така например след публикуването на Втория оценъчен доклад на IPCC през 1995 г. е подписан Протоколът от Киото (през 1997 г.), а Петият оценъчен доклад (2013 – 2014 г.) води до подписването на Парижкото споразумение (2015 г.). След Четвъртия оценъчен доклад IPCC получава Нобеловата награда за мир.

В момента в IPCC няма официални автори от България и някои други източноевропейски държави. Европа е представена основно от автори от Северна и Западна Европа.

Участието на повече български учени в IPCC ще помогне за изследването на специфичните климатични рискове за нашия регион.

Освен това политиката на IPCC е да включва автори от много географски региони. Участниците в изготвянето на докладите работят доброволно. Доброволният ангажимент е решаващ за гарантирането на безпристрастността и обективността на учените, изтъкна по време на форума  Урге-Форзац – зам.-председател на IPCC.

– А какво съдържа специалният доклад за климатичните промени в градовете?

– Както се очаква, през 2027 г. Специалният доклад относно изменението на климата и градовете включва тенденции, предизвикателства и възможности за градовете в променящия се климат, действията и решенията за намаляване на градските рискове и емисии, включително как да се улесни и ускори адаптацията в контекста на градовете и решения по градове, видове и райони. През 2027 г. също се очаква да се публикува и Методологичният доклад на IPCC, отговарящ за инвентаризиране на краткосрочни фактори, въздействащи върху климата. Той ще е ориентир за подготовката и докладването на бъдещите национални инвентаризации на емисиите и тяхното краткотрайно въздействие върху климата.

– Организаторите от МОСВ подчертават, че домакинството на София на 61-вата сесия фокусира вниманието на делегатите върху климатичните промени в Източна Европа – тема, която досега не е била в дневния ред на сесията. Това означава ли, че досега климатичните промени в Източна Европа не са обсъждани в международен план?

– Разбира се, че са обсъждани в международен план, но сега имаше възможност да им се обърне по-голямо внимание от страна на делегатите. В изготвянето на докладите за оценка участват стотици световни експерти и автори, които оценяват хиляди научни статии, свързани с изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и за това как адаптацията и смекчаването на последиците могат да намалят тези рискове.

– Каква точно е ролята на междуправителствената експертна група по климатичните промени?

– Оценките на IPCC предоставят на правителствата на всички нива научна информация, която те могат да използват за разработване на политики в областта на климата. Тези оценки  представляват ключов принос към международните преговори за справяне с изменението на климата.

– В рамките 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата се проведе и съпътстваща научна конференция „Климатични рискове в Черноморския регион“. Кои бяха основните акценти  в нея?

– Основните дискусии бяха свързани с климатичните характеристики и промени в Черноморския регион, въздействието на тези климатични промени върху Черно море и модерните методи за събиране на данни за климатични промени. В един от докладите се проследяваха изменението на климата и реакцията на екосистемата на Черно море с акцент върху ресурсите от риба, черупкови организми и аквакултури, както и Черно море, реките и крайбрежните води с акцент върху хидроложките процеси, въздействието, рисковете и адаптацията в региона.

Всички доклади бяха интересни, важни, а и отчасти взаимосвързани.

Като цяло, бих ги обобщил до – „Общи климатични характеристики на Черноморското крайбрежие и проекции за климата в XXI век“; „Променливост на студения междинен слой на Черно море и реакцията на екосистемата в него“; „Морските бури в западната част на Черно море през последните години и потенциалните рискове за развитието на туризма“; „Компютърни симулации на проектирания бъдещ регионален климат и прилагането на различни технологии за мониторинг и оценка на природни рискове и опасности, свързани с климата“.

– Една от най-амбициозните цели, заявена от столичния кмет Васил Терзиев, е до 2030 г. София да се превърне във въглеродно неутрален град. Това постижимо ли е?

– Това е хубава амбиция на столичния кмет Васил Терзиев, но не мога да отговоря на въпроса, защото не съм запознат с програмата за реализацията на тази цел.

Your Image Description

Свързани статии:

Изкуството като терапевтичен инструмент Янка Минева от СУ „Васил Левски“ – Карлово: Опитвам се да не бъда учител в рамка 25 университета приемат лица с временна закрила Джаз певецът Васил Петров: Талантът е водещ в музиката, но без трудолюбие не става

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags докладиклиматООНпроф. Георги ГаджевСъбеседник

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Янка Минева от СУ „Васил Левски“ – Карлово: Опитвам се да не бъда учител в рамка

Next article

Рисунките на Вяра правят света по-добър

Next article
Рисунките на Вяра правят света по-добър

Рисунките на Вяра правят света по-добър

45 043 ученици са получили допълнителна подкрепа по Проект „Успех за теб“

45 043 ученици са получили допълнителна подкрепа по Проект „Успех за теб“

Първи находки на панцерни щуки у нас

Първи находки на панцерни щуки у нас

Последни публикации

  • Обучение по ПРИРОДНИ НАУКИ и върхови технологии ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXXIII, 2024
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 5-6/2024, vol. 33
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 3-4/2024, vol. 33
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 1-2/2024, vol. 33
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXXII, 2023
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 5-6/2023, vol. 32
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 3-4/2023, vol. 32
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 2/2023, vol. 32
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 1/2023, vol. 32
  • Annual Contents of Natural Science and Advanced Technology Education, 2022
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 6/2022, vol. 31
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 5/2022, vol. 31
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 4/2022, vol. 31
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 3/2022, vol. 32
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 2/2022, vol. 31
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 1/2022, vol. 31
  • Годишно съдържание на „Обучение по природни науки и върхови технологии“
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 6/2021, vol. 30
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 5/2021, година XXX
  • Natural Science and Advanced Technology Education, 4/2021, vol. 30
  • Project-Based Teaching in Model for Meaningful and Technological Integration of the Ecological Education
  • Сп. „Обучение по природни науки и върхови технологии“, книжка 3/2021, година XXX

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Aims and Scope
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"