Тенис навсякъде със Сесил Каратанчева

Знаете ли колко е хубаво на тенис кортовете на Сесил Каратанчева! Наскоро се разхождах в парка на Военната академия в София и тъй като спортният комплекс е съвсем близо до него – между Военния музей и Военната академия, седнах на масичките до кортовете. Докато гледах децата и развълнуваните им родители, се оказа, че съм попаднала на турнир.

Оживлението, настроението, топките, които се чуваха по кортовете, и цялата зареждаща атмосфера изведнъж ме накараха да потърся среща със самата Сесил.

На поканата ми за разговор Каратанчева откликна веднага и отговори обстойно и с отношение на всичките ми въпроси. Но това не е изненада. Заедно с Дженифър Каприати и Мартина Хингис,

българката е най-младата четвъртфиналистка на „Ролан Гарос“ в историята на тениса.

Освен това е номер 1 в света до 18 г. и шампионка на Турнира в същата възраст. Има 9 титли под егидата на Международната федерация по тенис и 46 участия на турнири от Големия  шлем, както и победи срещу три жени, които са били първи в света – Винъс Уилямс, Ана Иванович и Йелена Янкович. Когато е на 14 години, се запознава на свой мач в Италия с Андреа Бочели, а световноизвестният тенор ѝ изпраща цветя и поздравления, останали завинаги в най-съкровените ѝ спомени.

Сесил Каратанчева е успешен професионален спортист. Досегът ни до нея е възможност да узнаем от първо лице как се стига до победите, какво представлява успехът и как се привличат децата на корта. Но преди всичко – да разберем, че всеки от нас носи отговорност и с личния си пример изграждаме бъдещите поколения.

„Когато съм имала участия в чужбина, на турнир или клубни мачове, винаги от клуба организатор ме канят да говоря и да играя с децата – разказва за „Аз-буки“ Сесил. – Случвало се е по няколко състезатели да гостуваме в училище и да отговаряме на въпросите на децата. В България като че ли това не е практика, защото преди време писах имейли на много наши училища с предложение за безплатни уроци и посещение на децата в базата ни, но никой не отговори.

Не знам дали се осъзнават големите ползи от спорта за образователната система, но със сигурност трябва да разберем, че детето е бял лист хартия и ние носим отговорност какво и как ще напишем, каква основа ще дадем за израстването му. Като родител, също виждам, че личният пример е най-прекият път към децата. Ако вместо таблет дадеш в ръцете на детето топка, то ще играе. Децата обичат игрите, а спортът е точно това – вид игра с движение.“

„Спортът е здраве“ е мотото на Тенис академия „Сесил Каратанчева“.

Създадена е през есента на 2021 г. и макар за Сесил това да е малко време и все още да се определят като млад клуб, още през миналото лято събират над 100 деца от цял свят, които използват лятната си ваканция, за да научат основните движения с тенис ракетата. Сега летните лагери отново са в своя активен сезон. Започват около средата на юни, когато приключва учебната година, и продължават до началото на септември, когато започва подготовката за училище.

„Записваме деца през цялата година – обяснява Сесил. – През учебно време се съобразяваме изцяло с училищния график и в зависимост от смените променяме часовете на тренировките. Гледаме да сме максимално гъвкави, така че да улесним родителите и децата, за да не пропускат тренировки.“

За Сесил, която от 5-годишна е почти всеки ден на корта, спортът вече е начин и философия на живот. Казва, че е започнала, защото родителите ѝ са видели огромната енергия, която притежава. Но след това попада на своя ментор и учител, създател на концепцията за тенис академии – вече покойния американски треньор Ник Болетиери.

„Бях само на 13 години, когато ме видя и повярва в мен. Изключителен мотиватор, който ме научи, че всичко е в баланса. Ако искаш нещо твърде много, то пак може да не стане.

Трябва да имаш баланс в искането, в даването, баланс в емоциите.

Най-важният урок на Болетиери беше да не робувам на чуждото мнение и винаги да вярвам в себе си“, разкрива Сесил.

Родена на една и съща дата – 8 август, с Роджър Федерер, Каратанчева признава, че като малка много е харесвала Габриела Сабатини. Но вече като осъзнат състезател, неин любимец става майсторът на корта Федерер.

„Видях у него точно този перфектен баланс, за който Ник ми говореше и на който ме учеше“, казва тя.

Убедена от личен опит, че спортът и движението дават енергия, физическа и психическа устойчивост, спомагат за хормоналния баланс и ни доставят допамин, Сесил започва тенис академията си без колебание.

„Всяко начало е трудно, но с желание и постоянство показахме на родителите, че имаме добри треньори, които с радост и обич вършат работата си. За привличането на децата са важни не само изграденото име, но и качествените треньорски кадри и добрата спортна база – споделя тя. – В нашия комплекс ползваме 6 корта, екипът ни е малък, но всеки ден работим над качеството и се стараем да се развиваме. Стремя се всички да имат положително и професионално отношение към процеса на работа и помежду си, защото „екип“ и „екипна работа“ са крайно сложни по нашите ширини.“

Сесил отбелязва със задоволство факта, че в София са се появили немалко тенис клубове, и признава, че това я радва.

„За толкова години в чужбина научих, че конкуренцията е много полезна – казва тя. –

Когато има конкуренция, хората се мотивират и стават по-добри.

За съжаление обаче, у нас все още има страх от всякакъв вид конкуренция.“

Ако тези дни сте се разхождали из софийските паркове, сигурно сте видели опънати мрежи и треньорите, които помагат на деца и възрастни да се забавляват на импровизирани тенис кортове. Върви инициативата на Академията на Сесил „Тенис навсякъде“. Малкият екип работи с амбицията да има все повече активни деца, играещи тенис, защото спортът е от изключителна важност, особено за малките.

„Хората сме създадени да бъдем активни – казва Сесил. – Ние сме част от природния цикъл и въпреки интелекта, сме създадени активни. Не е типично за нас да изкарваме цял ден пред екраните. Идеята за „Тенис навсякъде“ я взехме от моя покоен ментор Ник Болетиери. Преди 18 години той даваше интервю за списание, а темата беше „Тенис навсякъде“. В деня на интервюто дойде при мен и Дия Евтимова – още една наша успешна състезателка, взе ни със себе си и ни заведе на паркинга на хранителна верига. След това ни каза да започнем да играем на стената на магазина. Изненадата и за нас, и за журналистите беше голяма, а

Ник показа, че тенисът може да е навсякъде.“

Сега хората от екипа на Сесил носят ракети и топки, опъват мрежи в парка, пускат музика и дават на всяко дете, което прояви интерес, да опита. Конкретното предложение за парк е на старши треньорката Паула Василева.

„Хубаво е да толерираме спорта и да го популяризираме сред подрастващите! – казва Сесил. И уточнява, че желанието ѝ е от масовото спортуване да се роди и профилираното: – Това, в което училищата преди години са били толкова добри. От тях са излизали профилирани състезатели в различни видове спорт.

Не искам да давам пример с други държави, но по света все повече се набляга на ученическия и университетския спорт. Била съм на турнири в такива бази на държавни училища и университети, каквито у нас нямаме и на картинка.

Надявам се обаче, че това ще се промени. Зависи от нас и от осъзнаването, че масовият спорт е много важен. Аз например съм перфекционист. Ако правим турнири, искам да са на високо ниво и да предложим на децата наистина добри условия, награди и всичко необходимо. А това изисква средства.

В чужбина вече масово има данъчни облекчения за фирми и хора, които спонсорират спортни събития. По този начин се стимулира подпомагането на спорта, а клубните лиги и детските турнири успяват чрез спонсорите да организират чудесни турнири и събития за децата.“

Освен да запалва любов към тениса и спорта у подрастващите,

мечтата на Сесил е да развива и състезателен тенис.

Намира задачата за изключително трудна, но вече може да се похвали с картотекирани деца, които ходят по турнири и показват резултати.

Едно от тях е Александра Габровска, станала държавна шампионка до 18 г. през 2023 г.

„Успешните и побеждаващи топ атлети в световен мащаб са по-малко от 2% от всички професионални спортисти – обяснява Сесил. – Нужни са брутален труд, дисциплина, психическо и физическо отдаване на 100%, понякога и на 110%, защото в някои тренировъчни процеси се изисква да се надскочиш.

Това прави по-силен всеки състезател, но всички топ атлети дават максимума от себе си. И тук е въпросът –

можеш да дадеш всичко от себе си и пак да не излезеш победител накрая.

Мисля, че всички, които сме се отдали на професионалния спорт, знаем части от формулата за победа, но никой не я знае напълно.

Може би трябва и доза късмет, макар че по-мъдрите хора казват, че късметът се заслужава.

Професионалният спорт дава много, но и взима много. За хората е хляб и зрелище, но за спортиста е начин на живот.

Затова не знам точно кое прави някого победител, а в различните си години и етапи от живота съм имала и различни представи за това какво е успех.

На 15 години си мислех, че знам изцяло какво е, дори на 25 г. бях сигурна, но на 30 вече разбрах колко много не знам.

Сега, когато съм почти на 35, съм убедена, че нищо не знам, но меря успеха в спокойствие и се старая да използвам думата искам все по-рядко.“

За мен успех означава да разполагаш с времето си и да имаш разума да го изразходваш по най-добрия начин. От днешна гледна точка, бих казала, че най-добрият начин за мен е да бъда със семейството си и сред природата.

На моменти изпитвам съмнения, че живеем във време на егоизъм и морален анархизъм,

а хората никак не харесват думата „отговорност“, но младите са навсякъде и виждат всичко.

Затова трябва да бъдем много внимателни какво им казваме и какво им показваме с делата си. Тенис академията създадохме за тях и я развиваме стъпка по стъпка, с положителна нагласа и много желание. Спортът е здраве и съм щастлива, когато виждам, че родителите, които водят децата си при нас, го разбират.“

Свързани статии:

В очакване на нови шампиони Идеи за Космоса Оживелите герои на Каралийчев За любовта няма езикови граници