Смартфоните в клас са силно разсейващ фактор

Нов глобален доклад на ЮНЕСКО за технологиите в образованието подчертава липсата на подходяща регулация. Държавите са призовани да определят свои собствени условия за начина, по който технологиите да се използват в образованието, така че никога да не заместват персоналното обучение с учители и да подкрепят общата цел за качествено образование за всички.
Дигиталната революция крие неизмерим потенциал, но точно както бяха изказани предупреждения за това как тя трябва да бъде регулирана в обществото, подобно внимание трябва да се обърне и на начина, по който се използват новите технологии в образованието. Прилагането им трябва да бъде за подобряване на благосъстоянието на учениците и учителите, а не в тяхна вреда, казва Одри Азули, генерален директор на ЮНЕСКО. Онлайн връзките не са заместител на човешкото взаимодействие.

Използването на смартфони се превръща в нещо като епидемия

Озаглавен „Технологии в образованието: Кой определя условията за използването им?“, докладът за наблюдение на глобалното образование за 2023 г. повдига четири въпроса, върху които политиците и заинтересованите страни в образованието трябва да се замислят, докато технологиите се внедряват в образованието.

Подходящи ли са?

Използването на различни видове технологии може да подобри обучението в някои аспекти. Но в доклада се цитират резултати, показващи, че ползите от обучението изчезват, ако технологията се използва излишно много или в отсъствието на квалифициран учител. Например раздаването на компютри на учениците не подобрява ученето, ако учителите не участват в този процес със своя педагогически опит. Смартфоните в училищата също се оказват силно разсейващ фактор за образователния процес. Но по-малко от една четвърт от страните забраняват използването им в училищата.

„Трябва да се учим от грешките си, допускани в миналото, когато използваме технологиите в образованието, за да не ги повтаряме в бъдеще – казва Манос Антонинис, директор в ЮНЕСКО. – Трябва да научим децата да живеят както със, така и без технологии. От изобилието от информация да вземат това, от което имат нужда, но да пренебрегнат това, което не е необходимо. Трябва да позволим на технологията да поддържа, но никога да не измества човешките взаимодействия в преподаването.
Образователните неравенства се увеличават, когато обучението е изключително дистанционно, а онлайн съдържанието невинаги е подходящо за даден контекст. Проучване на колекции от отворени образователни ресурси установява, че почти 90% от онлайн хранилищата за висше образование са създадени или в Европа, или в Северна Америка. А 92% от материалите в глобалната библиотека на Open Educational Resources Commons са на английски език.

Справедливо ли се разпределят?

По време на пандемията от COVID-19 бързото преминаване към онлайн обучение остави извън този процес поне половин милиард ученици по света, засягайки основно най-бедните и тези в селските райони. В доклада се подчертава, че правото на образование е все повече синоним на правото на свързаност към интернет, което е полезно и разширява възможностите на човек. Но въпреки това всяко четвърто основно училище няма електричество. В документа се призовава всички държави да определят показатели за свързване на училищата с интернет от сега до 2030 г. и фокусът да остане върху най-маргинализираните.

Подлежат ли на измерване?

Повече от всякога са необходими надеждни, точни и безпристрастни доказателства за добавената стойност на технологиите в обучението, но такива липсват. Повечето доказателства идват от Съединените щати, където по-малко от 2% от оценените образователни интервенции имат „силни или умерени доказателства за ефективност“. Когато доказателствата идват единствено от самите технологични компании, съществува риск те да са пристрастни.
Много държави пренебрегват дългосрочните разходи, свързани с купуването на новите технологии и пазарът на дигитални образователни ресурси се разширява, докато базови образователни нужди остават незадоволени. Цената за преминаване към базово дигитално обучение в страните с ниски доходи и свързването на всички училища с интернет в страните с по-малък среден доход биха добавили 50% към текущия им недостиг на финансиране за постигане на националните цели за устойчиво развитие. Пълната дигитална трансформация на образованието с интернет свързаност в училищата и домовете би струвала над милиард на ден само за да функционира.

Устойчиви ли са?

Бързият темп на промяна в технологиите натоварва образователните системи, които трябва да се адаптират. Дигиталната грамотност и критичното мислене
стават все по-важни, особено с нарастването на изкуствения интелект. Допълнителни данни, приложени към доклада, показват, че този процес на адаптиране е започнал: 54% от изследваните страни са определили уменията, които искат да развият в бъдеще. Но само 11 от 51 анкетирани правителства имат учебни програми за изкуствен интелект. В допълнение към тези умения, базовата грамотност не бива да се пренебрегва, тъй като е от решаващо значение: учениците с по-добри умения за четене са много по-малко склонни да бъдат измамени от фишинг имейли.

Освен всичко това учителите също се нуждаят от подходящо обучение, но само половината от страните в момента имат стандарти за развиване на ИКТ умения. Малко програми за обучение на учители обхващат киберсигурността, въпреки че 5% от атаките на злонамерените софтуери са насочени към образованието.
Устойчивостта изисква също така по-добро гарантиране на правата на потребителите на технологии. Днес само 16% от страните гарантират поверителността на данните в образованието със закон. Анализ установява, че 89% от 163 образователни технологични продукта могат да проучват деца. Освен това 39 от 42 правителства, предоставящи онлайн обучение по време на пандемията, насърчават употребата на дигитални ресурси, които „подлагат на риск или нарушават“ правата на децата.
Глобалният мониторингов доклад за образованието се изготвя от 2002 г. Той е редакционно независим и се публикува от ЮНЕСКО.

На Световния образователен форум през 2015 г. организацията получава мандат от 160 правителства да наблюдава и докладва за напредъка в образованието по Целите за устойчиво развитие (ЦУР), с особено внимание към рамката за мониторинг на ЦУР 4 и изпълнението на националните и международните стратегии, които да помагат да се държат всички партньори отговорни за техните ангажименти.

Дебати и неравенства

Прилагането на дигиталните технологии доведе до много промени в образованието и ученето, но все пак е спорно дали те са трансформирали образованието, както твърдят мнозина. Използването на дигиталните технологии варира в зависимост от общността и социално-икономическото ниво, от желанието и подготвеността на учителите, от нивото на образование и от дохода на страната.
Освен в най-напредналите в технологично отношение страни, компютрите и устройствата не се използват масово в класните стаи. А и доказателствата за тяхното въздействие са противоречиви. Краткосрочните и дългосрочните разходи за използване на дигитални технологии изглеждат доста подценени. Хората в най-неравностойно положение обикновено не могат да се възползват от тях. Използването на технологии не е универсално и скоро няма да стане такова.
Могат ли технологиите да помогнат за решаването на най-важните предизвикателства в образованието? Например за постигането на равенство и за приобщаването. Дигиталните технологии намаляват разходите за достъп до образование за някои групи в неравностойно положение, но достъпът до интернет и устройства остава силно неравен. Дигиталните технологии насърчават ангажираността и улесняват сътрудничеството и връзките, но индивидуализираният подход към образованието намалява възможностите на учащите да учат в реални условия и има отрицателно въздействие върху благосъстоянието и неприкосновеността на личния живот.
Технологиите се развиват твърде бързо и трудно подлежат на оценяване, което би могло да даде достатъчно информация за взимане на решения относно законодателството, политиката и регулациите. Констатациите, които са приложими в някои случаи, невинаги могат да бъдат възпроизведени другаде. Задават се малко въпроси за това кой оформя дискурса, според който технологиите са отговорът на големите образователни предизвикателства. Изкуственият интелект се прилага в образованието през последните 40 години. Но са необходими повече доказателства, за да се разбере дали ИИ може да промени начина, по който учениците учат, отвъд повърхностното ниво на получаване на отговори и коригиране на грешки. Всяка държава е инвестирала в дигитални технологии за образование до известна степен. Но не образователни, а бизнес аргументи се използват по-често, за да се оправдаят тези инвестиции. Често те се основават на убеждението, че дигиталните технологии са благо сами по себе си. Дискусиите относно образователните технологии се фокусират по-скоро върху технологиите, отколкото върху образованието.