За пътя от махалата до Биологическия факултет

Основно училище, читалище и духовни храмове са стълбовете на просвещението в горнотракийското село Караджово, Пловдивско. Смесеният етнос на хората е символ на хармония и равновесие в малкото населено място. Благодарение на постоянството, екипността и добрия междукултурен диалог селото е сред добрите примери за малка, сплотена и просперираща общност.

Медиаторът Бойчо Кочев бе поздравен от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков (вляво)
и от вицепремиера Бореслав Сандов (вдясно)

Виктория ПЕТРОВА

Целият път на Бойчо Койчев е нашият общ път“. Това казва директорът на Основно училище „Васил Левски“ в пловдивското с. Караджово – Красимира Благоева. Поводът е специалният приз „За утвърждаване и развитие на мрежата на образователните медиатори в България“, който младият човек получи.
Двадесет и пет годишният Бойчо произлиза от ромската махала в селото. Израснал в многодетно семейство на малообразовани родители, той е непрестанно подкрепян и насърчаван да върви по пътя на просвещението. Без образование в днешно време си заникъде, убедени са родителите му. Ако не знаеш да четеш и пишеш, най-малкото можеш да станеш жертва на лъжи и измами.
Бойчо е забелязан от целия педагогически екип на ОУ „Васил Левски“, защото е от учениците, които правят впечатление с неформалното си лидерство. През 2009 г. момчето е избрано за първи сурвакар в инициатива на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Тогава стартира програмата „Всеки ученик ще бъде отличник“, а Бойчо Кочев е избран да представлява училището в Караджово. Той е измежду представителите на единствените две училища в цяла България, поканени в Министерството на образованието и науката. Инициативата на „Амалипе“ фокусира върху междукултурния диалог и толерантността към различните деца в българското общество. Тя е и своеобразно начало в професионалното развитие на ромския медиатор и желанието му един ден да стане учител.
„Няма да забравим как на следващия ден след посещението в МОН Бойчо вървеше в училище като Конан Завоевателя – споделя Красимира Благоева. – Начинът му на поведение демонстрираше, че се гордее с това, което е направил. Това беше моментът, в който осъзна, че ако продължи да учи и има добри резултати, ще получи подкрепа. Моментът, в който ученикът взема решение за себе си и за това какво иска да прави с живота си. Устремът му да преподава, се забелязва през всичките степени на обучение“, разказва директорката.
След завършване на прогимназиалния курс в местното училище Бойчо продължава обучението си в Гимназията по туризъм в Пловдив. Сега е I курс в Биологическия факултет на Пловдивския университет. Преди да бъде приет в Университета, намира работа в кметството на Караджово посредством Бюрото по труда. При обявяването на позицията „Образователен медиатор“ по проект „Подкрепа за успех“ от училище „Васил Левски“ веднага се свързват с кметството. Ръководството единодушно подкрепя кандидатурата на Бойчо. Така зрелостникът получава възможността да работи като образователен медиатор. А да се завърне в училище като учител, е голямата му детска мечта още от часовете при любимата госпожа Тонева, която запалва любопитството му.
От 2019 г. той тръгва по домовете на ромските деца в родното си село с мисията да убеди повече родители и деца, че образованието е най-голямото богатство на човека. „Образованият човек няма алтернатива. Хората се делят по това дали са образовани, или не. Бойчо е приет добре навсякъде, защото е харизматичен и образован, защото е широко скроен, комуникативен. Това, което се говори за ромите и уязвимите групи, е, защото голяма част от тях са необразовани. Когато човек е образован, може да е полезен навсякъде. Със сигурност няма да бъде дамгосан с това, че е от друг етнос“, казва Красимира Благоева.
В своята работа Бойчо Кочев се сблъсква с поредица от сериозни предизвикателства. Освен с културата и традициите на ромската общност да женят децата си в крехка възраст, през есента на 2019 г. много от ромите в Караджово започват да се страхуват, че социалните власти могат да отнемат децата им. Тези притеснения се зараждат с проекта за Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г., която има за цел да защити правото на всяко дете да живее и се развива в здравословна и сигурна семейна среда.
Със силната си харизма и личен пример
младият медиатор успява да убеди родителите в правотата на решението да пуснат детето си в класната стая. Когато изглежда, че работата на Бойчо тръгва в правилна посока, на хоризонта се появява следващото голямо предизвикателство – COVID-19 и последвалата неизвестност.
Децата в ОУ „Васил Левски“ са от три етноса: български, турски и ромски, като по-голямата част са от ромски произход. Освен липсата на устройства за провеждане на онлайн обучението част от родителите не са технически грамотни, за да се справят с употребата им, разказва Бойчо. Затова той започва да обикаля от врата на врата, разяснявайки на децата и родителите как да се включат онлайн, за да може учебната дейност да продължи. На учениците, които не могат да се справят с електронните устройства, са раздавани всекидневно работни листове.
„В началото на пандемията медиаторите като Бойчо и шестимата му колеги, отличени за своята образователна подкрепа, се откроиха сред всички останали – разказва Благоева. – Не го казвам само защото един от тях е част от екипа на нашето училище. В онзи първоначален момент на затваряне на хората по домовете им обучението на децата бе оставено на собствената ни интуиция. Трябваше сами да реорганизираме учебния процес, за да няма отпаднали деца. Поради неграмотността и ниските технически умения на някои ромски семейства Бойчо неуморно обикаляше махалата, за да помага на децата. Заради това стана медиатор-координатор към Център „Амалипе“.
Хората като него мотивират повече образователни медиатори
да постигат добри резултати. Правят ги още по-разпознаваеми в мрежата на училищата, работещи с уязвими групи.“
Журито от Центъра за междукултурен диалог решава да не включи образователните медиатори-координатори в надпреварата за голямата награда „Медиатор на годината 2021“, за да даде възможност на други, които тепърва тръгват по този път, да бъдат забелязани, оценени и мотивирани. Затова координаторите като Бойчо са изключени от възможността да участват в конкурса. Но на финала на церемонията те изненадващо получават награди „За утвърждаване и развитие на мрежата на образователните медиатори“. Жестът от страна на организаторите към тях е с цел да им покаже колко ценени са и какъв добър пример дават.
Наградата за Бойчо е признание както за самия него, така и за целия екип, с който работи. Това е колективна награда, смята младият мъж, защото включва усилията и на учителите, и на родители, и на ученици. Неговият успех е признание и за хората, които са го подкрепяли. „Най-голямото удовлетворение за един учител е да види своите ученици да постигат много повече от това, което те самите са очаквали“, казва Красимира Благоева.
Притесненията им обаче остават, защото кризата прекъсва обичайната дейност. Много от постигнатото преди COVID-19 е изгубено и сега учители и ученици усилено работят, за да догонят резултатите отпреди кризата.
Педагозите си имат и други притеснения. При малка част от децата се забелязва последователност в развитието и обучението. Иначе учениците с възможности са повече, но не са постоянни. Затова по стара традиция в края на учебната година ще бъдат поощрени тези, които не спират да полагат усилия през целия период на обучение.
Постоянството е ключът към успеха на ОУ „Васил Левски“. На базата на този критерий ще бъде избран и поредният, тазгодишен стипендиант на журналистите от в. „Аз-буки“ от ОУ „Васил Левски“.