Бедността води до 6 пъти по-ниски учебни постижения

Нов показател се въвежда в годишния Обзор на образованието и обучението за 2022 г. на Европейската комисия, който ще измерва равнопоставеността

Европейската комисия публикува своя годишен Обзор на образованието и обучението за 2022 г., в който се отчита напредъкът към целите на ниво ЕС, които са част от стратегическата рамка за европейско сътрудничество към Европейското образователно пространство и извън него (2021 – 2030 г.). Той също така предоставя преглед на ключовите предизвикателства на държавите членки и анализира развитието на политиката във всяка държава. Изданието за 2022 г. проследява не само изпълнението на седемте цели на ниво ЕС, а включва и нов, осми показател, чрез който да се измерва приблизително равнопоставеността в системите за образование и обучение. Новият индикатор е насочен към корените на неравенството в образованието, а именно социално-икономическия статус на учениците, който оказва огромно влияние върху образователните резултати. Обзорът на образованието и обучението за 2022 г. придружава доклад на ЕК за напредъка към постигането на Европейското пространство за образование.
В този брой на в. „Аз-буки“ представяме общия анализ на равнище ЕС и основните предизвикателства пред европейските образователни системи от обзора. В следващ брой ще се спрем по-подробно на доклада за България.

Европейската комисия одобри своя доклад за напредъка към постигането на Европейското пространство за образование. В него се прави преглед на текущите инициативи на ЕС и тенденциите във връзка с постигането на целите на равнище ЕС в областта на образованието и обучението. Набелязват се и предстоящите задачи, за да се постигне междинната цел за изграждането на Европейското образователно пространство до 2025 г. Част от док-
лада е и Обзорът на образованието и обучението за 2022 г., който дава примери за постигнатия напредък по целите на равнище ЕС.
В Обзора се регистрира спад при преждевременното напускане на училище – 9,7% средно за ЕС, и в същото време – увеличение при броя на завършилите висше образование до 41,2%, както и при участието в образование и грижи в ранна детска възраст – до 93% средно за ЕС.
В същото време, се появяват предупредителни знаци, които налагат по-дългосрочни системни усилия за подобряване на равнопоставеността в образованието и за справяне с недостига на учители.
Затова в изданието за 2022 г. се включва нов, осми показател. Той представлява приблизително мерило за равнопоставеността в системите за образование и обучение в ЕС. С него се насочва по-прецизно вниманието към първопричините за неравнопоставеността в образованието. Нито една система за образование и обучение не успява да отдели учебните постижения от социално-икономическия статус. За младите хора в неблагоприятно социално-икономическо положение вероятността на 15-годишна възраст да имат под средните учебни постижения, е шест пъти по-голяма в сравнение с връстниците им в благоприятно социално-икономическо положение. Това сочи към силно изразено предаване на образователен дефицит между поколенията.
Как се сравнява новият показател на ниво ЕС със съществуващите цели на ниво ЕС за слаби постижения по четене, математика и природни науки? Новият показател на ниво ЕС за равнопоставеност в образованието използва комбинирана мярка за сериозни образователни постижения. Вместо да разглежда поотделно ниските постижения по четене, математика и природни науки, какъвто е подходът на допълнителната цел на ниво ЕС относно недостатъчните постижения в основните умения, той улавя незадоволителното представяне и по трите скали за владеене едновременно.
По-вероятно е 15-годишно дете да има нисък резултат по една скала на PISA, отколкото по трите скали на PISA едновременно. В целия ЕС делът на слабите постижения по четене (22,5%), математика (22,9%) и природни науки (22,3%) е по-висок от дела на слабите постижения и в трите области, взети заедно (13,0%). Това илюстрира как новият показател на ниво ЕС за равнопоставеност е изграден върху по-строга дефиниция на недостатъчните постижения в образованието. Тук осем държави членки имат дял над 15%: България (32,0%), Румъния (29,8%), Кипър (25,7%), Малта (22,6%), Гърция (19,9%), Люксембург (17,4%), Словакия (16,9%) и Унгария (15,4 %).
Разликите в постиженията по социално-икономически статус също са различни, когато се разглеждат трите области на PISA поотделно, за разлика от комбинираните. Новият показател на ниво ЕС за справедливост в образованието е по-благоприятен за някои страни и по-малко благоприятен за други. Някои държави членки се сравняват по-положително със средното за ЕС, като Чехия (по-специално в сравнение с четенето и математиката поотделно), Словения (математика, четене) и Дания (наука). Други държави членки имат по-негативно сравнение със средното за ЕС, като Малта (особено в сравнение отделно с четене) и Кипър (математика).
Въпреки че системите за образование и обучение в целия ЕС се опитват да премахнат отрицателните ефекти, произтичащи от индивидуалните обстоятелства на обучаемите, ниският социално-икономически статус може да бъде най-големият обяснителен фактор, възпрепятстващ равните възможности за много различни групи в неравностойно положение. Ниският социално-икономически статус прониква в училищния опит по различни начини. Неговите ефекти са очевидни за най-младите възрастови групи с налични сравнителни данни и дори се простират до очакванията на 15-годишните за завършване на висше образование в бъдеще.
Подобни неравенства не се появяват на 15-годишна възраст и не спират там. Със засилването на акцента върху равнопоставеността в образованието има вероятност да се подпомогне бъдещият напредък във всички съществуващи целеви области на равнище ЕС. Обзорът на образованието и обучението за 2022 г.
показва основните предизвикателства пред равнопоставеността в други области, като слабите постижения са широко разпространени сред конкретни подгрупи от населението и често са групирани в едни и същи училища и области.
Основите на равнопоставеността се полагат от най-ранно детство. Качественото образование и грижи в ранна детска възраст са основен фактор за равнопоставеността, когато могат да обхванат децата в неблагоприятно социално-икономическо положение. Получаването на образование и грижи в ранна детска възраст допринася за подобряването на когнитивните резултати и за перспективите, особено за уязвимите деца. Общият дял на децата на възраст между 3 години и началото на задължителното начално образование, записани в институции за образование и грижи в ранна детска възраст, е 93% през 2020 г. и остава стабилен. Целта на ниво ЕС е този процент да достигне 96 до 2030 г. В България са обхванати 80,1% от децата в предучилищна възраст.
Участието на децата в неравностойно положение обаче продължава да бъде затруднено. Няколко държави от ЕС наскоро разшириха достъпа, като удължиха възрастта за гарантираното място в заведения за образование и грижи в ранна детска възраст или като направиха този достъп по-евтин.
Въпреки че за институциите за образование и грижи в ранна детска възраст затварянията и ограниченията не са толкова повсеместни, колкото за другите образователни равнища, пандемията от COVID-19 оказа натиск върху качеството на предоставяните услуги и насочи вниманието към вече съществуващите структурни проблеми. Необходимо е да се реагира по-адекватно с цел намаляване броя на преждевременно напускащите училище в бъдеще. Делът на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението се равнява на 9,7% през 2021 г. на ниво ЕС (12,2% за България) и продължава да намалява, което прави възможно постигането на целта за 2030 г. той да е под 9%.
Понастоящем приблизително 3,1 милиона младежи са изключени от системата на образование и обучение, като са завършили най-много прогимназиален етап на основното образование, и едва 42,3 % от тях са заети. Бъдещият напредък може да изисква пренасочване на вниманието към най-необлагодетелстваните и най-трудните за достигане младежи. Така например за младежите, чиито родители имат ниско ниво на образование, има девет пъти по-голяма вероятност да напуснат преждевременно училище, отколкото за младите хора, чиито родители имат високо ниво на образование. Предложението „Пътища към успеха в училище“ прави връзка между ниските образователни степени и слабите учебни постижения, като подкрепя широк кръг от субекти в способността им да отговорят на реалните нужди на днешните млади хора.
Професионалното образование и обучение е разнообразен и развиващ се сектор. Почти половината (48,7%) от всички ученици в ЕС (51,5% за България) в гимназиалния етап получават професионално образование и обучение (ПОО). В Обзора на образованието и обучението за 2022 г.
се отчита напредъкът в постигането на трите ключови цели за сектора на ПОО, които обхващат ученето в процеса на работа, мобилността и пригодността за заетост на дипломираните лица.
Що се отнася до ученето в процеса на работа, скорошните данни разкриват големи различия между отделните държави. Въпреки че на равнището на ЕС целта за 2025 г.
изглежда постижима, все още предстои да бъде отразено цялостното въздействие на пандемията от COVID-19. Освен това тя прекъсна постепенното увеличаване мобилността на учещите в ПОО, като известно възобновяване на тази мобилност започна през май 2021 г.
В допълнение равнищата на заетост на наскоро завършилите ПОО също бяха засегнати от пандемията, застивайки на 76,4% през 2021 г., а възстановяването все още не е пълно. Разпространението на вис-
шето образование скрива трайните различия.
През 2021 г. делът на хората с висше образование във възрастовата група 25 – 34 години е 33,6 % в България срещу 41,2% за ЕС, като по този начин Съюзът е на път да постигне целта си за 2030 г. този показател да достигне най-малко 45%.
Десетилетията на образователна експанзия обаче съвпаднаха с все по-задълбочаващата се разлика в представеността на половете, достигаща 11,1 процентни пункта в полза на жените. Разликите в представеността на половете се появяват много преди висшето образование и се разширяват в хода на образованието, както се вижда от повечето данни за новопостъпилите, записванията и завършването. При избора на специалности за следване също се запазва силно разделение между половете, като жените продължават да бъдат недостатъчно представени в дисциплини като ИКТ и инженерство. Освен това делът на завършилите висше образование е с 48,6 процентни пункта по-голям сред младите хора, чиито родители имат високо ниво на образование, отколкото сред тези, чиито родители имат ниско ниво на образование.
В ерата на преходите уменията трябва да се развиват през целия живот.
През 2021 г. делът на възрастните във възрастовата група 25 – 64 години, участвали във формални или неформални дейности за учене през предходните 4 седмици, е 10,8% в ЕС (1,8% за България). Това показва възстановяване от причинените от пандемията спадове през предходната година.
Въпреки че делът на участвалите в учене за възрастни през предходните 4 седмици се е увеличил сред безработните (12,7%), този вид учене е все още много слабо разпространено сред хората с ниско ниво на образование (4,3%) и хората, живеещи в селски райони (7,8%). Тези данни се основават на ново, по-детайлно определение на понятието „учене за възрастни“ и ще бъдат подобрени отново през следващата година, като референтният период за учебните дейности ще бъде удължен на 12 месеца. Именно 12-месечният референтен период ще бъде използван за целите на равнище ЕС както за 2025 г., така и за 2030 г., а също и за националните цели, определени от държавите членки. Времето за учене продължава дълго след края на задължителното образование, дори ако учебните дейности на 15-годишен и 64-годишен нямат много общо. Задължителното образование приключва на 15-годишна възраст в седем държави членки, въпреки че 15-годишните не достигат минималния стандарт за горна степен на средно образование. Записването остава средно 97,2%. На 34 години само 4,5% все още са записани във формално образование. Учебните дейности се изместват към неформално учене за повечето възрастни над 25 години. По-голямата част от ученето на 25 – 64-годишните се отнася до неформалното учене, включващо три четвърти от цялото участие през 2021 г. (8,0% срещу общо 10,8%).
Политиката, съсредоточена върху ключовите компетентности, отива отвъд основните умения. Фактът, че незадоволителните резултати по отношение на основните умения са свързани с по-малкия брой часове, отделени за преподаване, не предполага нищо добро по отношение на учебните пропуски, които може да са възникнали в резултат на физическото затваряне на училищата. Съществуват обаче и други ключови умения освен четенето, математиката и науките, които не следва да бъдат пренебрегвани в света след COVID-19. В Обзора на образованието и обучението за 2022 г. се разглеждат най-новите данни за ключови области на компетентност като многоезичието и гражданството. Първо, почти две трети от учениците в прогимназиалния етап на средното образование понастоящем изучават поне два чужди езика, с което се засилва междукултурното разбирателство. Второ, що се отнася до гражданската осведоменост, значителен дял от младите хора отдават приоритет на въпроси като неравенството (42,8%) и изменението на климата (39,4%). Акцентът върху компетентностите в областта на цифровите технологии и устойчивостта засяга учещите от всички възрасти. От полза за усвояването на компетентности в областта на цифровите технологии и устойчивостта може да бъде включването им в задължителното образование като трансдисциплинарни предмети.
В негова полза ще бъде и повишаването на увереността и уменията на учителите.
От особено значение е да се осигури придобиването на основни компетентности в областта на цифровите технологии и устойчивостта чрез ученето за възрастни. Да се гарантира, че учащите, които вече са напуснали системите за формално образование и обучение, не пропускат възможностите, които ускоряващият се двоен преход им предоставя. Следва да се подчертае, че тези области на компетентност са белязани от същите видове неравнопоставеност, които се срещат в цялата система на образованието и обучението. Така например за момчетата е по-вероятно да имат незадоволителни умения в областта на цифровите технологии, отколкото момичетата, а участието в дейности за опазване на околната среда е по-разпространено сред младите хора в привилегировано социално-икономическо положение в няколко държави членки.

Подгрупи в неравностойно положение

Приобщаващото образование предполага оценка на неравностойното положение на определени подгрупи от населението. Някои елементи на това неблагоприятно положение може да се дължат на социално-икономически статус, докато други могат да бъдат приписани на фактори като предразсъдъци, дискриминация, езикови бариери или липса на подходящи услуги.
Жените превъзхождат мъжете в практически всички образователни статистики на ниво ЕС.
Комбинираните слаби постижения по четене, математика и природни науки са с около 3 процентни пункта по-рядко срещани сред момичетата (като социално-икономическата разлика в слабите постижения е почти идентична). Рискът от преждевременно напускане на образованието и обучението е с 3,5 процентни пункта по-нисък сред момичетата, а висшето образование е с не по-малко от 11,1 процентни пункта по-често при жените. Въпреки това системите за образование и обучение допринасят за вкореняване на остарели полови стереотипи. Мерките за равенство между половете в образованието са насочени специално към създаване на по-добър баланс между половете в определени области на обучение и към разработване на планове за равенство, особено във висшите учебни заведения.
Младите мигранти са с 12,9% по-склонни да напуснат преждевременно училище в сравнение със средната стойност за ЕС. Те имат 7,1 процентни пункта по-малка вероятност да получат квалификация за висше образование. Колкото по-късно мигрантите пристигат в образователната траектория, толкова повече системите за образование и обучение се борят да ги интегрират. Разликата в постиженията между нисък и висок социално-икономически статус е 20,9%, когато тестовият език не се говори у дома, срещу 17,4 процентни пункта, когато се говори. Разликата е много по-изразена в Унгария (59,1 срещу 27,8), Румъния (64,2 срещу 37,7), Словакия (49,2 срещу 23,9) и Португалия (40,2 срещу 20,2).
Новата област на индикаторите на ниво ЕС относно приобщаването и равнопоставеността трябва винаги да остава в процес на работа, като се вземат предвид най-новите доказателства, докато базата от знания се укрепва допълнително с течение на времето. Такъв гъвкав подход позволява упражняването на мониторинг да покаже какъв е образователният статус на млади хора от расови и етнически малцинства, които са маргинализирани и/или дискриминирани, млади хора с увреждания и/или специални образователни потребности и бежанци в училищна възраст. Освен това недискриминацията в образованието, сама по себе си, е подизмерение, което може да укрепи областта на показателите на ниво ЕС по отношение на приобщаването и справедливостта в бъдеще.

Мерки за облекчаване на несправедливостта

Обзорът на образованието и обучението за 2022 г. проследява постигнатия напредък на равнище ЕС, но акцентира и върху предупредителните знаци, които налагат по-дългосрочни системни усилия за подобряване на равнопоставеността в образованието и за справяне с недостига на учители.
Равенството и включването в образованието и обучението е предизвикателство във всички държави членки. Точно както обхватът и размерите на проблема варират в различните страни, така различни са и системите за образование и обучение по отношение на институционалната стратификация и специфичните политически мерки за облекчаване на ефектите от социално-икономическия статус. Ето няколко примера за финансова и нефинансова подкрепа от най-високо ниво, която се предоставя от (и към) системите за образование и обучение в ЕС.
Повечето държави членки предоставят допълнителна финансова подкрепа за училища с ученици в неравностойно положение или при подаване на заявление, или тя се разпределя автоматично. Само Хърватия, Кипър, Гърция, Унгария, Малта, Люксембург и Румъния не докладват такива мерки. Освен това регламенти или препоръки от най-високо ниво относно социално-икономическия състав на училищата съществуват в Белгия, Унгария, Румъния, Словакия, Испания и Португалия, докато училищният обхват може да се коригира във Франция, Унгария и Словения.
Доклад на ОИСР от 2022 г., използващ данни от Международното проучване на преподаването и ученето от 2018 г. (TALIS), подчертава как опитни учители с високи нива на самоефективност или дигитални умения са склонни да бъдат групирани в социално-икономически облагодетелствани училища. Същият доклад потвърждава чрез комбинация от данни TALIS и PISA, че има пряка връзка между неравномерното разпределение на опитни учители и по-ниските от средните резултати по четене. Коригиращите политики биха могли да се справят с такова непропорционално групиране, но последният сравнителен преглед на ЕС предполага, че нито финансовите, нито нефинансовите стимули са обичайни.
Първо, финансовата подкрепа за учителите в училища в неравностойно положение (увеличени основни законови заплати, надбавки или друга финансова подкрепа) е от решаващо значение. Той обаче не е разпространен в целия ЕС. Само девет държави съобщават за подобни стимули от най-високо ниво (Франция, Гърция, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция). На второ място, нефинансовите стимули от гледна точка на по-добри условия на труд или възможности за кариера могат да повишат привлекателността на преподаването в училища в неравностойно положение. Въпреки това само шест държави членки съобщават за такива стимули (Белгия, Франция, Литва, Словения, Испания и Португалия).
Във висшето образование публичното финансиране рядко се предоставя въз основа на цели за справедливост. Само във Франция и Италия институциите за висше образование се възнаграждават за постигане на договорени цели за разширяване на достъпа, участие или завършване. Финансовата подкрепа от най-високо ниво във висшето образование е по-често насочена към студентско настаняване, транспорт и храна. Само в Белгия, Ирландия и Швеция не се съобщава за такава непряка подкрепа.
По отношение на нефинансовите мерки за подкрепа на равнопоставеността във висшето образование, само седем системи изискват или препоръчват висшите учебни заведения да предлагат обучение на персонала относно многообразието или приобщаването. Докато осем системи предлагат на институциите за висше образование финансова подкрепа за такова обучение, допълнителни девет предлагат нефинансова подкрепа, като административна подкрепа или педагогически материали и инструктори.
Тежестта на качеството и справедливостта е на плещите на учителите и училищните ръководители. Въпреки че очакванията невинаги са реалистични, ясно е, че учителската професия изисква значителна подкрепа на най-високо ниво, за да се справи с многобройните предизвикателства, пред които е изправена.

Свързани статии:

Инвестициите в образованието продължават Учим онлайн Етюди на родопски диалект Поне 50% от децата под 3 години – на ясли до 2030-а