Децата искат да бъдат изслушвани

Parents are using their phones during dinner

Петя НИКОЛОВА

Как виждат ролите на мъжа и жената в семейството, разбират ли взаимоотношенията и каква нагласа имат спрямо домашното насилие – по тези и други въпроси, свързани с половоролевите стереотипи и нагласите към насилието, са анкетирани чрез пряк контакт ученици от втори гимназиален етап. Изследването е по проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики“. Провежда се от женското сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра, и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.
С подкрепата на Министерството на образованието и науката са избрани фокус групи от по 10 ученици във втори гимназиален етап от 14 области на страната, определени по етнографски и социално-икономически характеристики. Анкетирани са лица, които принадлежат към областен град, малко населено място, както и хора от различни етноси, с различно ниво на образование и неграмотни. Макар че данните тепърва ще се обобщят и ще се направи задълбочен анализ, Христина Георгиева – председател на женското сдружение „Екатерина Каравелова“, предоставя възможност да хвърлим поглед върху суровите резултати. А те показват промяна в традиционната представа за семейство и различни разбирания за насилието, както и за начините да го предотвратим.
Според анкетираните майката и бащата вече не играят задължително главна роля,
а всички членове на семейството са равнопоставени и мнението на всеки, включително на децата, има еднаква тежест.
Интересна интерпретация правят учениците в гимназиален етап на израза „семейно богатство“. За тях това означава вариант за бързо издигане или забогатяване, но не го асоциират с източник на любов и топлина. Анкетираните посочват, че родителите държат на финансови резултати, а възпитанието на децата си понякога оставят на технологиите или на съдействие от роднини.
Модератори на проведените срещи с учениците са преподаватели по психология от Великотърновския университет. А един от направените изводи е, че на децата се гласува доверие, че могат да се справят сами, но често защото възрастните са уморени или не им се занимава с неща като самооценката на младите и потребностите им.
Подрастващите имат ясно изразено отношение спрямо агресивните прояви и насилието. Техните нагласи се формират не само от семейната среда, но и от училищната. Христина Георгиева споделя информация, според която децата разказват за спомени от подобен характер още от обучението си в детската градина. Някои определят възпитателите и учителите като нетолерантни или директно посочват, че са ги обиждали и комплексирали. Сред основните фактори, провокирали насилие, все пак на преден план излизат травми от отношението на родителите. Те най-често са свързани с проява на насилие във всекидневието, със сложни взаимоотношения „дете – родител“, с грешната представа за възпитание. Към тях се прибавят и ниските доходи, неконтролираните емоции, проблемите с гнева и като цяло – незнанието на родителя как да се справя с житейските ситуации. Под „насилие“ децата разбират нападки, психически травми, неразбирателство, малтретиране, бой, обиди, но също и емоционални състояния като тъга, страх, срам, ярост, усещане за недооценяване или пренебрежение.
Едно от предложенията, които анкетираните младежи предлагат за предотвратяване на насилието, е необходимостта от контрол върху емоциите от страна на родителите. Родителят трябва да се научи да се справя с гнева, стреса и натовареното всекидневие. Децата посочват, че се нуждаят от повече време заедно с родителя. Желаят да бъдат изслушвани и да се заздрави връзката „дете – родител“.
От анализа на предварителните данни важни изводи ще бъдат направени след обобщаване на споделеното от лица, които са били или са жертви на домашно насилие. За тях актуалните ролеви стереотипи и взаимоотношения в семейството към настоящия момент в България са непоследователни, а
най-същественият проблем е самотата.
Семейството трудно оцелява. Тъй като не са в състояние да правят компромиси помежду си и във връзка с възникнали проблеми, хората се разделят, чувстват се гневни на света. От друга страна, анкетираните, пострадали от домашно насилие, са посочили, че образователната система, която би могла да им помогне при трудна семейна среда, всъщност им създава усещане за обезличаване. Чувстват се претоварени и дори започват да изпитват омраза към родителите, училището и обществото, като цяло.
По различен начин възприемат насилието включените в изследването представители на уязвимите групи, преобладаващо неграмотни и безработни, повечето от които дори не говорят български език. Те не познават значението на думата „насилие“, поради което приемат за нормални боя, кавгите, изневерите и дори сексуалното насилие. Най-съществената промяна в семейството, която те посочват, е засилващата се тенденция младите сами да избират партньорите си, а не да бъдат „продавани“ от родителите. Семейните отношения в тази група са изцяло свързани с финансови проблеми и липса на заетост. Нямат идеи за промяна в поведението и в отношенията си, защото не разграничават насилието като характеристика на средата си.
Колкото и различни да са фокус групите, обхванати от изследването, голяма част от анкетираните се обединяват около мнението, че насилието най-често се поражда не само от финансови зависимости, желание за надмощие и безпаричие, но и от липса на комуникация, образование и възпитание. Добре е да знаем, че децата разбират и разграничават явната физическа агресия от т.нар. тиха агресия.
„Мъжът избухва и се превръща в агресор поради липса на възпитание или заради чувство за непълноценност. Но има и „тиха“ агресия, прилагана по-често от жените към мъжете. И докато при физическата агресия последиците са видими, при „тихата“ агресия изходът е в кръчмата“, споделя още от събраната информация Христина Георгиева.
И допълва, че предстоящият готов анализ ще послужи за разработване на два наръчника, насочени към превенция и интервенция на домашното насилие.
Реализиралите проекта предвиждат през пролетта на 2023 г. да се проведе международна научна конференция за по-широко обсъждане на проблемите, свързани с насилието, основано на пола, и с равенството по отношение на пола. Ще бъдат поканени учени от български и чуждестранни университети. Поканата ще бъде публикувана и в социални мрежи за споделяне на научна информация. Заложени са и работни срещи в Европарламента с Комисията по правата на жените и равенството между половете, както и работни срещи с български комисии към Народното събрание. На срещата с Комисията по образованието и науката ще се обсъдят предложения, свързани с политики, насочени към ранна и последваща превенция чрез работа в училищна и университетска среда.