Умението да се вслушваш в себе си

Николай Петков – ученик в АЕГ „Гео Милев“ – Бургас, е сред най-награждаваните млади творци

Донка ТЪНКОШИЕВА

Да застанеш редом с възрастните и да получиш награда за Деня на будителите, е сериозно преживяване за един ученик. Но е и доказателство, че талантът няма възрастова граница.
Николай Петков е ученик от бургаската Английска гимназия „Гео Милев“ и е сред най-награждаваните млади творци. „Пиша от дете. Мисля, че от 3 – 4-годишен. Баба ми записваше стихотворенията в тетрадка, а после аз самият бях създал такава тетрадка в трети клас“, споделя с усмивка младежът.
Първата си награда помни като вчера: „Първата ми наградата бе първо място в училищния конкурс „Моята първа книга“. Бе организиран от
ОУ „П. Р. Славейков“ – Бургас“. И наистина повтарянето на думата „първа“ звучи като орисване, защото до днес младежът се окичва с повече от 27 награди от различни конкурси, като последната от тях е за Деня на будителите – грамота от областния управител на област Бургас проф. Мария Нейкова. На награждаването Николай застава редом с екипите на Държавната опера – Бургас, и Регионалната библиотека „П. К. Яворов“, актьора от Драматичния театър „Андриана Будевска“ Стоян Памуков, проф. Христо Бозов – директор на Комплексния онкологичен център (КОЦ) – Бургас, и декан на Факултета по здравни грижи, до зам.-директорите на своето училище и представител на НУМС „Проф. Панчо Владигеров“. И не на последно място – редом със зам.-кмета на Бургас Йорданка Ананиева.
За семейството си и за първите си читатели Николай разказва: „Аз съм такъв сега заради детството и живота си у дома. Мама, татко и сестра ми са най-доброто нещо, което ми се е случвало. Те са различни, такъв съм и аз. Винаги са ми давали свобода, но и са ме подтиквали да мисля и да пресявам“, обобщава младежът и подчертава, че страшно им е благодарен.
И разказва случка: „През 2018-а
в жилището на сестра ми в София видях на рафта „Майс-
тора и Маргарита“. Това ми се отрази много. Един интерес, едно специфично усещане към света на книгите, което не е отмряло и до днес. Магия“.
Мисля си, докато го слушам, че има възрастни, които до края на живота си няма да се докоснат до Булгаков и „Майстора и Маргарита“, за разлика от този мъдър по свой начин млад човек. Който въпреки емоционалния и литературен заряд, който носи на плещите си, не изменя на поколението си и си остава един ученик от бургаска гимназия.
„Със съучениците си общувам съвсем нормално и мисля – пълноценно. Не споделям с тях за това, което правя. Смятам, че би навредило. А на учителите си съм много благодарен. Особено важна е помощта и мотивацията от страна на класната ми – Костадинка Недялкова, както и от Добрина Топалова, при която посещавам уроци. Също учителката ми по история (М. Платникова) и по пиано (В. Димова)“, не пропуска да спомене хората, които му помагат в израстването.
А що се отнася до майсторите на словото, момчето казва, че се учи от всички. „От всеки автор, както от всеки човек, има какво да се научи. По-специално Роалд Дал, Михаил Булгаков, Албер Камю, Гогол, Толстой, Достоевски, Гарсия Маркес, Самюъл Бекет, Йордан Радичков, Атанас Далчев“, изброява Николай.
За бъдещето си след английската гимназия той е решил от доста време и затова се подготвя целенасочено. Избрал е правото. „Искам да се занимавам с юридическа дейност, след като завърша“, обявява младежът. А свободното си време разпределя между четенето, писането, тренировките във фитнеса. Обича да кара колело, да се среща с приятели, но не забравя и пианото.
Карам го да се определи с няколко изречения, което го притеснява. „Труден въпрос. Трябва да помисля. Може би, че се впечатлявам от хората и че се опитвам да взимам безпристрастни решения в колкото се може повече ситуации. Освен това аз съм доста чувствителен човек…“ А това, че е чувствителен и реагира на заобикалящата го среда, на болките и притесненията, се видя и по време на награждаването му. Младежът, мъдър въпреки възрастта си, бе категоричен: „Искам да пожелая на всички много здраве и бурна мисъл, защото болестта е в съзнанието, чумата е в душата, което е много по-страшно от това, което може да засегне физиката“, каза той.
От всички спечелени награди Николай цени най-много тази за „Млад автор до 40-годишна възраст“ от националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“, която получава през пролетта на 2021. Редом с нея слага и Наградата за литературен принос от областната управа на Бургас от тази есен. Първата е свързана с прекрасни моменти, със самото му пътуване до Плевен и преживяванията.
„За първата много се вълнувах. А наградата на областната управа на Бургас е знак за голямо уважение, но и за отговорност – безспорно, благодарен съм на хората, стоящи зад номинацията ми“, допълва Николай.
В забързаното време, в което живеем, динамиката на учебния процес, амбицията за реализация в живота кара Николай да проумее, че човек преди всичко трябва да говори на себе си и да слуша своя глас.