Всяко пето дете получава психично разстройство

УНИЦЕФ България започва кампания за създаването на онлайн платформа за подкрепа на тийнейджъри и за практични съвети

УНИЦЕФ започва кампания „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“ в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите. Причината е, че едно от всеки пет деца изпитва психично разстройство всяка година, сочи изследване на Световната здравна организация. Един на всеки пет смъртни случая при 15 – 19-годишните в ЕС е причинен от умишлено самонараняване (по данни на Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия). Всяко второ дете в България е било жертва на психически тормоз според национално представително изследване на насилието 2021 г. Българските тийнейджъри са първи сред своите връстници в Европа по пушене на цигари и канабис, консумация на алкохол и ранно начало на сексуалния живот.

Психичното здраве е не по-малко важно от физическото – не можем да си позволим да продължим да гледаме на него по друг начин. Твърде дълго и в богатите, и в бедните страни сме виждали твърде малко разбиране и твърде малко инвестиции в този съществено важен елемент за достигането на пълния потенциал на всяко дете. Това трябва да се промени“, твърди Хенриета Фор – изпълнителен директор на УНИЦЕФ.
Психичното здраве е много повече от липсата на психично заболяване и включва нашето емоционално, психологическо и социално благополучие. То засяга нашите мисли, чувства и действия и определя как се отнасяме към живота, как общуваме с другите, как придобиваме знания и правим избори.
По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции. А пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето накараха много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си.
„Изминаха дълги 18 месеца за всички нас, особено за децата. Със затварянето и ограниченията заради пандемията децата прекараха незаличими години от живота си далеч от семействата си, приятелите, класните стаи, игрите, които са ключови елементи на детството – казва Хенриета Фор. – Влиянието е съществено, а е само върхът на айсберга. Дори преди пандемията твърде много деца бяха под товара на неадресирани проблеми с психичното здраве. Правителствата инвестират твърде малко, за да вземат мерки във връзка с тези критични нужди. Не се придава достатъчно важност на връзката между психичното здраве и бъдещото развитие в живота.“
Според международно изследване на деца и възрастни в
21 страни, проведено от УНИЦЕФ и „Галъп“, средно един от 5 млади хора между 15 и 24 г. казва, че често се чувства депресиран или има малък интерес към различни дейности.
Вече трета учебна година COVID-19 оказва огромно влияние върху психичното здраве и благосъстоянието на децата и младите хора. Според последните данни на УНИЦЕФ най-малко
1 от 7 деца в света е било директно засегнато от затварянето и ограничителните мерки, а повече от 1,6 млрд. деца са били засегнати от влошаване на учебния процес. Нарушаването на рутинните дейности, образованието, развлеченията, както и безпокойството за семейните доходи и здравето карат много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си.
Макар че влиянието върху живота на децата не може да се изчисли, нов анализ на London School of Economics показва, че почти 390 млрд. долара на година са пропуснатите ползи за икономиката
заради психични разстройства сред младите хора, които водят до неработоспособност. Докладът отбелязва, че комбинацията от генетика, опит и фактори от околната среда от най-ранните дни, включително родителски грижи, училищното образование, качеството на взаимоотношенията, излагането на насилие или злоупотреби, дискриминацията, бедността, хуманитарните кризи и здравните извънредни ситуации, като например COVID-19, оформят и оказват ефект върху психичното здраве на децата през техния живот.
Защитните фактори, като любящо семейство, безопасна училищна среда и позитивни отношения с връстниците, могат да намалят риска от психични разстройства. Но докладът предупреждава, че съществени бариери, включително стигма и липса на финансиране, пречат на много деца да се радват на позитивно психично здраве и да имат достъп до подкрепата, от която се нуждаят.
„Когато психичното здраве на децата се пренебрегва, това става пречка за тях да учат, да работят, да изграждат пълноценни взаимоотношения и да допринасят за обществото. Трябва да нарушим мълчанието по тази тема, да проявяваме разбиране, да приемаме сериозно преживяванията на децата и младежите и да намалим стигмата около психичното здраве“, заявява Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България.
Инвестициите в насърчаване на грижата за психичното здраве и превенция на психични разстройства са оскъдни в България. Липсва достатъчна яснота по въпросите на психичното здраве и наличните услуги и ресурси, както и достъпни и безплатни програми и ресурси за подкрепа на психичното здраве на деца и младежи в България.
Причината да не се търси професионална помощ от тийнейджърите в България, ако негативните емоционални преживявания са силни, най-често е тревожност или срам (при 63% от запитаните) или незнание къде да се потърси помощ (при 17%), сочат резултатите от допитване, проведено в U-Report България. За да се справят, повечето млади хора опитват или да не обръщат внимание на преживяванията си (41%), или прибягват до негативни практики, които вредят на здравето им (33%). Данните за България от новия глобален доклад на УНИЦЕФ „Положението на децата по света 2021“ показват, че 11% от момичетата и момчетата на възраст 10 – 19 години са с диагностицирано психично разстройство. В световен мащаб само около 2% от бюджетите на правителствата за здравеопазване се харчат за психично здраве, а пропуснатите ползи за икономиката заради несправяне с психичните разстройства на младите хора в глобален план възлизат на 390 млрд. долара всяка година, изчислява Лондонското училище по икономика в доклада на УНИЦЕФ.
УНИЦЕФ се ръководи от правото на качествени грижи и услуги за психичното здраве, което имат младежите. Младите хора са особено уязвима група по отношение на психичното здраве заради бурните
физически и емоционални промени, през които преминават в периода на тийнейджърството. Психичното състояние на подрастващите е причина за редица рискови поведения, включително: самонараняване, употреба на тютюн и алкохол, злоупотреба с наркотици, рисково сексуално поведение и насилие, ефектите от които продължават през целия живот. Психичното благосъстояние влияе върху способността на младите хора да учат, да се развиват и да бъдат пълноценни членове на обществото.
В ситуацията на извънредно положение заради COVID-19 тийнейджърите в България изпитват много повече негативни емоции. Четири пъти повече е изживяваната самота, три пъти са нараснали гневът и раздразнението, двукратно се е увеличил страхът, показват данните от изследване на УНИЦЕФ България от 2020 г.
И много често младите хора не търсят помощ, когато изпитват негативни емоционални преживявания. Кампанията на УНИЦЕФ България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“ е насочена именно към невидимото въздействие на пандемията. Защото здравето не е само отсъствие на болест, а е пряко свързано с това как се чувстваме, какво изпитваме и каква можем да направим, за да се справим със стреса, тревожността и депресията в условията на пандемия.
За да подкрепи децата и тийнейджърите у нас, УНИЦЕФ България заедно със своите дарители и партньори планира да се разработи национална програма за подкрепа на психичното здраве на младежите на 2 етапа в следващите 2 години. Първият етап е да се изгради онлайн платформа за самопомощ и подкрепа (уебсайт и мобилно приложение) на тийнейджъри, която цели да е безплатна, леснодостъпна и атрактивна за употреба. Тя ще обедини на едно място достоверна и полезна информация от професионалисти за най-често срещаните състояния при тийнейджърите като: депресия, тревожност, самонараняване и самоубийство, злоупотреба с вещества, хранителни разстройства/разстройства на съня; стрес и прегаряне, тормоз и онлайн тормоз, натиск от страна на връстници, компрометирани семейни отношения и отношения с връстници.
Платформата ще включва и практически съвети и изграждане на умения за самопомощ – насоки за управление и облекчаване на стреса; техники за дишане при панически атаки, релаксация и медитация; начини за справяне с тревожността и лошото настроение; справяне със самотата. В нея ще има и мотивационни лични истории на младежи, преминали през различни емоционални и поведенчески състояния – успешни стратегии за преодоляване на психичните страдания чрез изкуство; спорт; музика; доброволчество; активизъм; насърчаване за взаимопомощ. И не на последно място, в нея ще има полезни връзки – ресурси и контакти на съществуващи услуги за подкрепа: сред неправителствения сектор, младежките организации, общностни, регионални и държавни услуги в онлайн и офлайн среда, достъпни за деца, тийнейджъри и семейства в България.
По време на втория етап ще се създаде онлайн система, която да свързва българските младежи с лицензирани професионалисти – психолози, социални работници, младежки работници, които да консултират и дават съвети за подобряване на психичното здравето и превенция на психичните страдания. Това ще се случи при наличие на изявена нужда от потребителите и достатъчна подкрепа (вкл. финансова, институционална), когато самопомощта и взаимопомощта не са достатъчни.
Партньори в кампанията на УНИЦЕФ България са държавни институции и международни организации, като Националния център по обществено здраве и анализи, омбудсмана на Република България, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на младежта и спорта, офиса на СЗО в България, както и неправителствени организации и младежки мрежи.