Лесовъдството е изкуство

Загинали смърчове в резервата „Бистришко бранище“

Зина СОКОЛОВА

Много важно е да поддържаме доброто здравословно състояние на горите и да опазваме уникалното наследство, което България има – казва проф. Георги Георгиев, директор на Института за гората към БАН. – Това са мащабните залесявания на иглолистни култури, засаждани с цел предотвратяване на ерозията. С подобно нещо не може да се похвали нито една страна не само в Европа, но и по света. Става въпрос за 1,5 млн. хектара с иглолистни култури, създадени извън ареалите на тези видове. Това е направено основно след 50-те години. Снимки след Освобождението показват, че южната част на Стара планина, над Казанлък, е била напълно обезлесена. А сега там има гори. Немски специалисти, поканени у нас през 90-те години във връзка с реформата на горския отрасъл, оценяват високо тези залесявания и ги обявяват за принос към световното културно наследство.“
Сега не се залесява по ред причини, основно поради липсата на достатъчно площи. Терените вече са усвоени. Навремето е имало повече възможности, използвани са нископродуктивни селскостопански земи. Сега се разчита на естествено възобновяване, което е правилно от лесовъдска гледна точка.
„Горите у нас не се изсичат, с това се спекулира – категоричен е проф. Георгиев. – Като цяло, се сече по-малко, отколкото позволяват горите. Годишният прираст е от 15 млн. куб. м дървесина, а се секат половината – около 7 млн. куб. метра. Това се извършва по горскостопански планове, изготвяни на всеки 10 години за всяка една стопанска единица.“ Ученият не отрича, че има бракониерство, злоупотреби. Натискът е голям около населени места, където горите са достъпни. Но има и затворени басейни, където не може да се сече.
Директорът на Института е категоричен, че винаги ще залага на естественото възобновяване на горския фонд. Иглолистните култури, залесени навремето извън техния ареал, са изпълнили своята роля. Дори там, където се налага да бъдат изсичани, може да се разчита на естествено възобновяване.
„Лесовъдството е изкуство – казва проф. Георгиев. – Трябва да се даде повече свобода на лесовъдите. Но те често са подложени на обществен натиск и не им се дава възможност да разгърнат своя талант. Преди време беше наложен мораториум върху сечите за няколко месеца с презумпцията, че се злоупотребява. Това не може да стане в Германия или Австрия. Обществото трябва да разбере, че най-добрите стопани на горите са лесовъдите. И самата лесовъдска колегия трябва да се еманципира, за да си върши работата и да не се поддава на натиск от неправителствени организации и обществено мнение.“
Общото състояние на горите е сравнително добро, казва ученият. Той е категоричен, че намесата на специалистите се налага за решаването на конкретни казуси. Например при периодично
наблюдавани процеси на съхнене – през 80-те години, на дъбовите гори поради заболяване. През
90-те има съхнене по елите. Тогава се взимат мерки, насочени към конкретния проблем. Най-остро тогава стои въпросът със съхненето на новосъздадените иглолистни гори, но не се намира адекватно решение. Специалистът прогнозира, че този процес отново ще се изостри, но се надява този път да се вземат подходящи мерки. Проф. Георгиев разказва и за три конкретни проблема, които се нуждаят от намесата на специалистите.
Първият е свързан с Витоша, където възниква ветровал в биосферния резерват „Бистришко бранище“ през 2001 г. Статутът на бранището не позволява намеса при ниво на увредена територия под 25%. Институтът по гората заедно с други институции, като „Агролес проект“, Лесозащитна станция „София“, предприемат всички усилия тези 20 000 куб. м
повалена и пречупена дървесина на площ от 63 хектара да бъде извадена. Специалистите по лесозащита в Института на три заседания на Комисията по екология към Народното събрание предупреждават, че ще се намножи най-опасният вредител по смърча – короядът типограф. Но никой не ги чува.
„Можеше временно или постоянно да се прекатегоризира това бранище, което и без това не отговаря на нито едно условие за биосферен резерват – казва проф. Георгиев. – Но нищо не се предприе и в резултат вредителят само за три години се намножи много, напада и съседни насаждения.
И от 63 хектара увредената площ вече е 450 хектара. Това е пример как не трябва да се подхожда при подобни природни бедствия. Постепенно каламитетът, или масовото намножаване на вредителя затихна за десетина години в биосферния резерват. Но започнаха да се появяват миграционни огнища на територията на целия парк „Витоша“, включително и в София. И това води до изсъхването на смърчовите дървета. Навремето се намесиха и НПО, както и наши колеги от БАН, които не ни подкрепиха поради незнание или робуване на съществуващото законодателство. Дори се изтъкваше като аргумент, че е най-добре да оставим тази природна лаборатория, за да видим какво ще се случи. Е, видяхме. Вече е късно да се взимат мерки. Десетилетия ще са необходими, за да се възстанови засегнатата територия. „Бистришко бранище“, създадено през 1934 г. с цел опазване остатъците от смърчовите гори на Витоша, загуби статута си. А Витоша загуби в значителна степен качеството на смърчовите си гори.“
Най-добрата профилактика след подобни бедствия е да се извади повалената дървесина, за да не се създадат предпоставки за намножаване на вредителя.
И у нас винаги така се е работило. В горите на България от края на 40-те години не е имало нито един сериозен каламитет на типографа. При подобни случаи се е реагирало навреме и бързо е изваждана увредената дървесина.
През 2018 г. подобно нещо се случва в Смолян, но там мащабите са много по-големи – 100 хил.куб.м
увредена дървесина. Тогава с фирми от цялата страна само за една година дървесината е усвоена и не се стига до масови нападения от вредители. Реакцията на горското стопанство – Южноцентралното държавно предприятие, е изключително адекватна заради горчив опит от 2015 г. Тогава пада много тежък сняг, който уврежда иглолистни култури върху огромна площ. Година и половина след бедствието все още има 1,5 млн. куб. м повалена дървесина. В резултат се появява друг вид корояд по белия бор и започват процеси на масово съхнене, които обхващат почти цялата територия на Южноцентралното предприятие.
В Добруджа през последните години се наблюдава процес на засилено съхнене на създадените в началото на 50-те години ясенови пояси, казва проф. Георгиев. Те са създадени за съхраняване на влагата в почвата, задържайки снеговете, които падат в полетата. Това увеличава плодородието на тези земи. Насажденията от ясен помагат за намаляване и на въздушната ерозия. Тя е причинена от силните ветрове, които отвяват най-плодородния повърхностен слой на почвата. Първите пояси в Добруджа са направени от румънски лесовъди в началото на 30-те години. Но сегашната система е създадена през 50-те години. Ясенът е предпочетен, защото преживява над 100 години. Търсени са не само видове, които да просъществуват по-дълго време, а е имало и съпътстващи видове и храсти. Преследвала се е и друга цел, като продухваемост на тези пояси, за да изпълняват най-ефективно своето предназначение. Резултатите показват, че решението отпреди 60 години е било правилно. Ясенът е оцелял до ден-днешен въпреки суровите условия – Добруджа е районът с най-малки валежи в България.
В резултат на множество фактори – застаряване на поясите, поредица от години с недостатъчно валежи, се стига до влошаване на физиологичното състояние, а оттам и устойчивостта на тези насаждения към нападения на вредители и болести.
От Института по гората дават гласност на проблемите, за да се предприемат необходимите действия за реконструкция на най-засегнатите пояси, където съхненето надхвърля 50%. Почти всички дървета са с изсъхнали корони, което е индикация за наличието на вредители. Трябва да се направи реконструкция на поясите – да се махнат засегнатите дървета и да се залесят нови. Това се прави от няколко години. Край Балчик поясите доскоро са били сред най-запазените, но сега именно там съхненето, както и нападенията на вредители, са най-силни. От Държавното ловно стопанство – Балчик, провеждат инвентаризация и установяват, че има пояси от вид дъб – цер, най-адаптиран към тези условия, които са в добро състояние. Косматият дъб е още по-устойчив на суша, но расте по-бавно. Търси се баланс за най-бързо създаване на тези защитни пояси.
„Направихме десетина посещения на място, идентифицирахме вредители, събрахме материали – казва проф. Георгиев. – Полагаме максимални усилия за постепенното възстановяване на увредените пояси. Тук сериозен проблем е и липсата на работна ръка. Необходими са хора не само за засаждането, но и за отглеждането на новите насаждения, които изискват много грижи, докато почнат да се развиват самостоятелно.“
Дивите кестени в София са обект на нападение от насекомо, което е описано като нов вид за науката през 1986 г., казва директорът. Има хипотези, че е внесено отвън. Открито е на Охридското езеро и затова е наречено Камерария орхидела (Cameraria ohridella). Постепенно разширява ареала си. У нас се появява в края на 80-те години. Вече се среща навсякъде в Европа, където има конски кестен. Този вид кестен е с ценни декоративни качества и е предпочитан при озеленяване на населените места. Вредителят има няколко генерации годишно и успява да причини сериозни щети – още в края на юли листата на дърветата са напълно изсъхнали.
„Има възможност за борба с този вредител – подчертава проф. Георгиев. – Изпитвали сме няколко инсектицида. Има подходящи, които осигуряват продължителен защитен ефект. Например инсектицидът димилин, който е с физиологично действие, действа не само на ларвите, но и на яйцата и позволява с няколко третирания да се запазят дърветата. Но третиранията изискват специална техника и са доста скъпи, а и самият препарат е в забранителния списък на ЕС – за сертифицирани гори той е недопустим. Засега не губим дърветата, тъй като основните повреди са в края на лятото, когато кестените са натрупали онези хранителни вещества, които са им необходими. И съумяват да оцелеят. Кестенът цъфти рано и не губи декоративните си качества. И въпреки че е обект на нападение от 30 години, все още не е отслабнал до степен да изсъхне напълно. Отделен въпрос е, че вредителят прави кестените податливи и на други насекоми, заболявания и гъбни патогени.
Съхненето на питомния кестен в Беласица е друг проблем, с който се ангажира Институтът по гората. По темата е разработена и дисертация. Заболяването прониква в края на 90-ге години по питомния кестен, който е емблематичен за района и много важен за местното население и облика на планината. Дървото съхне от върха към основата и за 15 години може да бъде напълно унищожено. От 30 години лесовъди и защитници търсят решение на проблема. В Македония и Гърция внасят хиповирулентен щам, който заразява вирулентния щам и го прави по-слабо патогенен. За първи път екип от Института прави това в Беласица и Брежани. Предстои да бъдат отчетени резултатите. Това е биологичен и екологосъобразен подход, подчертава директорът.
„Успяхме да регистрираме успех и в борбата с най-опасния вредител по широколистните гори не само у нас, но и в Европа – гъботворката – казва проф. Георгиев. – Това е насекомо, което се храни с широколистни видове. От историята на лесозащитата се знае, че гъботворката е отнемала до 52% от усилията и средствата за борба с вредителите по горите. Ние въведохме естествен патоген по него, който вече е стигнал до Централна Европа – през 2020 г. е намерен в Чехия и Австрия. Гъботворката на всеки 7 – 8 години развива градация, която има четири фази на развитие. На всеки цикъл този вредител е нападал от 500 хил. до малко над 1 млн. ха широколистни гори. След интродукцията на естествения патоген почти не се води борба с гъботворката. Нападенията са намалели между 23 и 90 хил. ха.“