Грекопитекът е първият предчовек

Учени изследват развитието на Арабската пустиня и обмена на бозайна фауна и на човекоподобни предци

Международен екип палеонтолози, в който един от водещите автори е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей на БАН, публикува нови данни за развитието на Арабската пустиня като двигател на обмена на бозайната фауна и на нашите човекоподобни предци между Евразия и Африка през последните десетина милиона години.
Работата по този проект започва преди няколко години, разказва проф. Спасов. Преди това той заедно с проф. Мадлен Бьоме от Германия публикуват в международно издание идеята си, около която се вдига доста шум, че първите предчовеци са възникнали не в Африка, а тук, на Балканите, и едва след това са мигрирали в Африка, където продължава ранната човешка еволюция.
„Ние продължихме работата си в тази посока – казва проф. Спасов. – Грекопитекът е възникнал на Балканите или в Мала Азия в късния миоцен и смятаме, макар и по оскъдните данни, с които разполагаме, че той е първият предчовек – представител на линията на хоминидите, които в еволюцията водят директно към хората. Малко по-късно проф. Бьоме реши, че след като има такива находки в Източното Средиземноморие и те са свързани с миграции от изток, в Иран бихме могли да намерим нови палеонтологически находища от това време, тъй като там има големи пустеещи площи в планината Загрос, където наслагите трябва да са с късномиоценска възраст.“
Проф. Бьоме успява да обходи обширни територии и да събере множество геоложки данни, че в един определен период от време арабската пустиня достига своя климакс. Обработените от геохимици проби показват, че от началото на плиоцена, някъде около 5,3 млн. години до 3, 3 милиона години, Арабската пустиня, простираща се до южните части на днешен Иран, е била наистина преграда за обмена на животински видове между Евразия и Африка и по това време той е бил напълно прекъснат.
„Моята част от задачата беше да направя анализ на огромната литература за формирането на саванната фауна на Африка и за обмена на видове бозайници между Европа и Азия, от една страна, и Африка – от друга, през последните десетина милиона години – обяснява проф. Спасов. – Изводите, които направихме, бяха много интересни. Те показаха, че в края на миоцена, преди 7 млн. години, има силно навлизане на евразийски видове през този арабски път към Африка. Още през 80-те години на миналия век някои прозорливи учени са лансирали идеята, че сахароарабският обръч, ако може да го наречем така, е играел роля като преграда за обмена на животински видове между Африка и Евразия, но без това да бъде конкретизирано. Успяхме да докажем чрез множество примери, че между 7 – 7,2 млн. години до т.нар. Месинска криза, когато Средиземно море от океан, свързан с Атлантическия, става затворено море поради засушаването, е имало масово навлизане на видове от Евразия през Арабия към Африка. След това между 5,6 – 5,3 млн. години до 3,3 млн. години няма, изглежда, никакъв обмен, тъй като придвижването е било невъзможно заради Арабската пустиня, която тогава е била много мощна. Чак преди 3,3 млн. години, за когато има палеоклиматични данни за глобално затопляне и овлажняване, в Африка се появяват нови видове, а в Евразия – африкански, т.е. имало е движение в двете посоки. Това е нашият принос по отношение на зоографията на тези три континента, а именно, че формирането на африканската саванна фауна, каквато я знаем днес – с жирафите, газелите, носорозите, е силно повлияна от видове, дошли от Север от т.нар. пикермийски биом, който се е простирал от Балканите до Иран.“
Тази идея за първи път е спомената в статия от 1999 г., по която навремето избухват много спорове, спомня си ученият. Сега двамата с проф. Бьоме успяват с много примери да покажат, че наистина днешната саванна фауна в Африка е формирана от местни африкански видове, но изключително силно е и влиянието на мигранти от Север, типични представители на първичната савана, която е съществувала тук, на Балканите и в Предна Азия.
„А от това следва още един интересен извод – подчертава проф. Спасов. – Връщайки се към въпроса за нашите предшественици, и по-специално грекопитека, когото считаме за първи предчовек, ние получаваме косвени, но добре подплатени аргументи, че именно по това време, когато той е съществувал, има мощна вълна от видове животни мигранти от Балканите и от Предна Азия към Африка. Ако грекопитекът се е зародил на Балканите или Мала Азия и продължаващото засушаване на климата го е принудило да тръгне на юг, той наистина е достигнал до Африка. Ако анализираме африканските човекоподобни маймуни, няма нито един силен аргумент, показващ, че в Африка по това време, допреди 7 млн. години, е имало човекоподобни маймуни, дали началото на горилата и шимпанзето, нито пък от тези, които са дали началото преди 6 – 7 млн. години на първите африкански хоминини (предчовеците – като австралопитека например).“
Това дава основание на учените да смятат, че грекопитекът е пристигнал в Африка заедно с тази вълна от мигранти. Малко по-късно в Чад през 2007 г. е открит друг вид – сахелантропът, който е на около 7 млн. години. За него се твърди, че е първият предчовек или поне първият африкански предчовек, но е по-късен от грекопитека с около 200 хил. години. В Кения пък са открити останки на първия вид, за който има данни, че се е движил на два крака. Той е на 6 млн. години. След това са австралопитеците, най-ранните от които са на повече от 4 млн. години.
Проф. Спасов и неговият екип са категорични, че имат сериозни аргументи да смятат, че първите стъпки на човечеството са почнали в района на Източното Средиземноморие, където вече е имало савана още преди появата на африканската. И че именно тази савана е накарала хоминидите да се изправят на задните си крака. Ако се проследят днешните саванни и степни видове, се вижда, че при много от тях се появяват подобни адаптации. Лалугерите, степният и пъстрият пор, сурикатите, мармотите се изправят, за да огледат наоколо. Те правят това, защото е открито и като се вдигнат нависоко, имат видимост. В гората и да се изправи някое животно на два крака, няма да види надалеч.
„И тъй като саванните условия тук са се развили преди африканските, имаме всички основания да вярваме, че грекопитекът, с морфологичните белези, които виждаме в зъбите му и които той споделя с човека и преките човешки предци, като сливането на корените на зъбите, навежда на мисълта, че човешката линия започва от него. В момента имаме нов фосил от нашето находище край Чирпан, върху което работим усилено – дълга кост от долния крайник. Имам основания да предполагам, че тя ще покаже нещо много интересно за начина на придвижване и първите стъпки на човечеството.“

„Грекопитекът доскоро бе твърде неясен род. Той е установен по една лошо запазена долна челюст, намерена в Пиргос Василисис край Атина по време на Втората световна война от немски офицер геолог – Фон Фрайберг. Ученият копаел погреби за немската армия – казва проф. Спасов. – Той вижда, че по време на строителството излизат кости, почва да ги събира и скицира стратиграфски профил на находището. Веднага след войната пише кратка публикация – в нея костите са определени от друг немски учен – палеонтолога Дитрих, който дава само списък на видовете, които е определил. Челюстта от примат той причислява към маймуната мезопитек – тя е единствената маймуна от късния миоцен на Европа и е намерена в Пикерми, също до Атина. По-късно обаче Фон Кьонигсвалд, вече знаменит антрополог с откриването на най-голямата човекоподобна маймуна – гигантопитека в Китай, отива в Ерланген, където Фон Фрайберг все още работи. Гледайки челюстта, той разбира, че това е хоминид или човекоподобна маймуна за тогавашните разбирания. Описва я като нов род за науката – Грекопитекус фрайберги (гръцка маймуна на името на Фрайберг). До 2012 г. не се знае нищо повече за това същество. Когато открихме зъба край Чирпан, допуснах, че има нещо общо с грекопитека. Но все още това не можеше да бъде доказано, защото притежавахме горен зъб, а челюстта е долна. Буквално сравнение не можеше да бъде направено. Някои белези ме накараха да мисля,
а най-вече списъкът от видове от Пиргос Василисис, че този вид е от края на късния миоцен и че би трябвало да става дума за грекопитека. Дори си спомням, че когато направихме това допускане в научната публикация в „Джърнал хюман еволюшън“ (Journal of Human Evolution) – едно от водещите списания в областта, рецензентът ми написа, че това е недоказуемо и е по-добре да махна твърдението, че е грекопитек. Успях, макар и завоалирано, да кажа, че зъбът се отнася до по-ранния уранопитек (също от Гърция) или е свързан с грекопитека. Тогава говорих с Мадлен Бьоме, родена в Пловдив – професор в Тюбингенския университет, която проявяваше интерес както към въпроса, така и към българската палеонтология. Обсъдихме, че тази челюст, която се смяташе за изчезнала, трябва да е някъде в музей в Германия, и Мадлен се зае да я търси. Успя да я намери. Написахме две статии за грекопитека. В тях, благодарение на новите данни и анализи, показахме, че грекопитекът трябва да е първият потенциален предчовек, свързахме българския зъб с гръцката челюст и определихме точното време, в което тези грекопитеци са живели.“