Когато ваксините побеждават болест, те я побеждават завинаги

Това са заключения на учени, включили се в инициативите на Европейската столица на науката – Триест

Наука в града“ – така е озаглавен научният форум в италианския град Триест – Европейската столица на науката. Тази година той е организиран по изцяло иновативен хибриден модел. Около 2500 души се регистрират за събитието. От тях повече от 1000 участват лично, а 1400 души са онлайн. Събитието отчита 4300 виртуални посещения от 52 държави от 5 континента.
По време на последната сесия, организирана от Европейския изследователски съвет, във фокуса на дискусиите е поставен въпросът за преосмисляне на начина, по който възприемаме ваксините – не само като решения на специфични заболявания, но и като потенциални инструменти срещу резистентността към антибиотици, COVID-19 и други заболявания.
При откриването на сесията д-р Джейсън Райфлер – професор по политически науки в Университета в Ексетър, разгледа въпроса за недоверието към ваксините и за това как се разпространява дезинформацията за тях. Огромното значение на ваксините се радва на широка обществена подкрепа, подчерта той, но въпреки това много хора (около 40%) имат сериозни опасения относно страничните им ефекти и това е позволило дезинформацията и недоверието към тях да се разпространяват.
Изследванията на Райфлер показват, че предоставянето на информация, която да оборва погрешното възприемане на рисковете от ваксините, е по-ефективно от опитите да бъдат „сплашвани“ хората цел прилагане на ваксините. Най-добре е те да бъдат предупреждавани за опасностите от дадено заболяване. Това не важи за онези, които са най-малко склонни да се ваксинират, тъй като за тях това ще има по-скоро обратен ефект.
Що се отнася до COVID-19, по-голямата част от хората са склонни да се ваксинират срещу вируса в определен момент, независимо от техните възгледи за фармацевтичните компании, сочат изследванията на Райфлер. „Това, от което хората наистина се интересуват и което наистина ще повлияе на начина, по който би се възприела ваксината срещу COVID-19 – заяви Райфлер, – е как здравните власти, както и основни политически фигури ще изпращат своите посланията, така че да предотвратят вредната намеса в публичния разговор на участници, които разпространяват твърдения за преувеличени странични ефекти от прилагането на ваксината.“
Райфлер предупреди за опасностите от една прибързана ваксина срещу COVID, която не е адекватно тествана. „Въпреки че има много силна належаща нужда от такава, дългосрочните последици от едно погрешно решение, по-специално за COVID и за ваксините, като цяло, са много тежки. Като общес-
тво, сме готови да приемем рискове, документирани и подкрепени с факти, но не сме готови да приемем недокументирани рискове.“
Д-р Рино Рапуоли – главен учен и ръководител на външни научноизследователски и развойни дейности в GSK Vaccines в Сиена, Италия, и професор по изследвания на ваксини в „Импириъл колидж“ в Лондон, подчерта огромния принос на ваксините за повишаване продължителността на човешкия живот през последните векове –с 35 години от 1900 г. насам.
„Инфекциозните болести ни отнемат свободата – каза той. – Но заедно с хигиената и антибиотиците ваксините могат да я възстановят.
А ваксините имат предимства, които хигиената и антибиотиците нямат. Хигиената, макар и изключително ефективна, може да отнеме 40 – 50 години за изграждането и прилагането в развиваща се страна и освен това е много скъпа. От друга страна, антибиотиците също са мощен инструмент, но бързо остаряват поради придобиване на резистентност и трябва често да се подменят. За разлика от това ваксините са способни да контролират заболеваемостта бързо и за много дълго време, без да генерират резистентност. Когато ваксините побеждават болест, те я побеждават завинаги“, подчерта Рапуоли.
Ваксините освен това могат да предложат потенциално решение на два належащи проблема: антибиотична резистентност и COVID-19. Ваксините могат да бъдат разработени срещу заболявания, които обикновено се лекуват с антибиотици, чрез генериране на антигени от антитела, налични при хора, прекарали болестта. По отношение на COVID-19 има стотици кандидати за ваксини, които се разработват с безпрецедентно темпо, отчасти благодарение на новите технологии, базирани на синтетични гени и вирусни вектори.
„Днес, за да правите ваксини, вече нямате нужда от вируса – казва Рапуоли. – Необходимо е само да свалите от интернет последователността на вируса.“
Според Рапуоли използването на моноклонални антитела като превантивно лечение вероятно ще бъде готово дори по-рано от ваксината, тъй като те могат да бъдат бързо индустриално генерирани, но има някои опасения относно тяхната ефективност. Той подчерта необходимостта да се обърне внимание на безопасността и ефикасността както на моноклонални антитела, така и на синтетичните генно базирани ваксини, които не са били използвани преди това в широк мащаб. Накрая той завърши изказването си с оптимистична прогноза, че могат да се получат бързи и безопасни ваксини и моноклонални антитела срещу COVID-19.
Д-р Кристин Бен е професор по глобално здраве в Университета на Южна Дания и изучава ваксините от епидемиологична гледна точка. Тя разглежда по-конкретно неспецифичните ефекти на ваксините или неочакваните от никого начини, по които ваксините „обучават“ имунната система. „Ваксините винаги са били оценявани и наблюдавани в зависимост от способността им да повишават имунитета към определено заболяване – казва тя. – Но влиянието им върху цялостното здраве никога не е било оценявано.“ Когато д-р Бен изследва този въпрос в Африка, тя открива изненадващ ефект: при прилагането на живи ваксини на деца общата смъртност намалява много повече от очакваното или от това, което може да се обясни с профилактичния им ефект спрямо болестта, заради която са поставени. Когато обаче децата получават неживи ваксини, общата смъртност се увеличава при момичетата (макар и не при момчетата).
Според д-р Бен живите ваксини действат като стимулант за цялата имунна система. „Обичам да мисля за живите ваксини като за тенис корт с наистина добър противник, който те кара да тичаш из корта и те подготвя да се състезаваш – обяснява тя. – Неживите ваксини са като машина за топки, която ви учи да реагирате много добре на една много специфична цел.“
Това стимулиращо свойство се тества сега срещу COVID-19, тъй като е доказано, че БЦЖ ваксината срещу туберкулоза предлага известен потенциален имунитет срещу вируса SARS-COV-2. Д-р Бен се застъпва за промяна в начина, по който мислим за ваксините, като твърди, че те не само лекуват специфични заболявания, но действат като по-общо „обучение“ за имунната система. „Имунната система е невероятно сложна. Тя е като мозък, който трупа познания от опита и може да преведе наученото от този опит и в други, съвсем различни ситуации.“