Спортното училище в Сандански е сравнително младо – от 2011 г., но в него вече учат деца не само от цяла Благоевградска област, а и от Пловдивска и дори от София-град. Едната от причините е, че родителите имат право да запишат детето си в спортно училище, независимо къде се намира. Другата е, че негови възпитаници вече са постигнали много добри резултати в борбата, плуването, каратето и джудото.
„Много сме горди с успехите на Йордан Янчев, който завърши тази година. Той е толкова добър плувец, че още преди да се дипломира, беше приет в няколко от университетите, които са в топ 10 на САЩ. Получи покани от три водещи американски университета, които му предложиха пълна стипендия и поемане на издръжката. И за него това е сбъдната мечта – разказва директорът на училището Николай Марков. – Американските висши училища следят развитието на спортистите от ранна възраст и когато някой покаже добри резултати, гледат да го привлекат да учи при тях, за да може да продължи да се развива и да се състезава за тях. Нашите университети не го правят, за съжаление. И тук изпускаме нишката. Но съм горд заради Йордан, защото той беше на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, след това на младежки световни в Пекин, показа голямо израстване през годините и постигна забележителни резултати. Имаме и много добри плувкини национални състезателки, а също и каратистки, които завоюваха призови места на балкански и световни първенства. И в борбата се представяме отлично. През миналата година нашите борци бяха републикански отборен първенец.“
Спортното училище отваря врати преди 9 години в сградата на бившето Средно общообразователно оздравително училище „П.К. Яворов“ и започва с 45 ученици. Днес те са 130 в шест вида спорт: футбол, борба, плуване, джудо, самбо и карате. И сега се водят разговори с общинското ръководство за приобщаването им към училището – става дума за волейбол, баскетбол, лека атлетика и стрелба.
Учебната база на Спортното училище е най-голямата на територията на общината. То разполага с 15 дка, 5 сгради, два пансиона, актова зала, салон. Общежитията работят и в тях има 37 деца, но има стаи за 50. Стаите са с по 3 легла, с климатик, с баня и тоалетна, с бойлер, ламинат, алуминиева дограма. „Смея да твърдя, че пансионът ни е един от най-добрите на територията на областта и всичко това сме постигнали с лични средства.
Непрекъснато модернизираме нещо в училището.
Искам учениците да влизат в кабинети, които са подходящи за тяхното обучение“, отбелязва Марков.
Приемът на учениците в спортните училища се прави въз основа на тристранни договори между тях, Министерството на младежта и спорта и спортните клубове, които трябва да са членове на съответната спортна федерация към ММС, независимо дали са държавни, или общински. Спортното училище сключва договори със спортните клубове, които осъществяват приема на децата и са длъжни да им осигурят условия за спортно-тренировъчния процес, независимо дали в собствена база, или наета от държавата, общината или от частни лица.
Приемът се прави в V клас, утвърждава се от ММС, съгласува се с началника на РУО – Благоевград, и след утвърждаването тази паралелка продължава до XII клас. В училището децата изучават общообразователните предмети. Обучението им е целодневно – 3 часа сутрин са в училище, след това имат 2 часа спортна подготовка към спортните клубове, които са ги приели, за да развиват спортно-техническите си заложби.
Друга гордост за единственото спортно училище в Благоевградска област е, че възпитаниците му могат да продължат образованието си без приемен изпит в Националната спортна академия или в ЮЗУ – Благоевград, където се предлагат почти същите специалности като в училището в Сандански. През последните години над 80% от завършващите средно образование влизат в НСА или ЮЗУ, а 90% от тях предпочитат да продължат да учат по специалността, която завършват в училище. През тази учебна година спортното училище изпраща 14 абитуриенти, които са избрали да се явят на втори държавен зрелостен изпит по професията. Успешно издържалите получават III професионалноквалификационна степен за помощник-треньор по съответния вид спорт. А от НСА или ЮЗУ излизат като треньори или учители по физическо възпитание.
Най-голям е интересът към футбола, защото тази игра е социален феномен – всички я играят и обичат. Затова около 50% от възпитаниците на Спортното училище в Сандански тренират футбол. За тяхното обучение са отговорни 26 учители, а общо персоналът наброява 40 души.
А как се отразява карантината върху работата на едно спортно училище. Проблемът с периода на изолация не е в преминаването към дистанционно обучение, колкото в невъзможността възпитаниците му да тренират. Сега вече е много по-добре, защото могат да тренират на открито при спазване на определени изисквания и противоепидемични мерки.
Спортът учи на дисциплина и създава много навици, които след това са полезни в живота,
категоричен е Николай Марков. Според него обаче сега се отделя по-малко внимание за неговото развитие и резултатът е, че спортът вече не е това, което беше. „Преди, когато държавата отделяше много средства, успявахме да изкараме много спортисти на европейски и световни първенства и на олимпиадите. Бяхме в първата десетка на държавите по спечелени медали от олимпиади. В България имаше 36 спортни училища, от тях около 1996 – 1998 г. останаха 17, а сега са 25. Днешните деца са много по-подготвени в техническо отношение, по-знаещи и по-можещи да използват компютри, лаптопи и други устройства. Но за да ги отделим от тях, трябва да ги научим да спортуват“, коментира директорът.
Самият Николай Марков е дългогодишен футболист, футболен съдия, учител по физическо възпитание в две училища, а от 2014 г. е директор на Спортното училище в Сандански. Според него родителите създават погрешна представа у децата за това какво е спортът, какво може да им донесе и да направи за тях. И тя се задълбочава. Съди по себе си – когато е бил активен спортист, в неговата група има голяма конкуренция от около 40 футболисти от един набор и като дойде време да отидат на мач, треньорът избира кои 20 ще участват, а останалите 20 буквално плачат и после трябва да ги успокояват и треньорът, и родителите. Освен това навремето заради конкуренцията децата са имали по-голямо желание да тренират всеки ден, а също и в събота и неделя, без никой да ги кара насила. Сега родителите возят децата си с автомобили до училището или до стадиона и треньорите се оплакват, че като има мач, на него ходят по 10 – 11 човека, а другите трябва да ги събират от кафенетата и да им се молят да отидат на стадиона. „Това сме го постигнали всички ние – констатира директорът. – Въпреки това не спираме да работим, и се опитваме да мотивираме децата да покажат най-доброто, на което са способни.
Опитваме се да открием таланта им, да го развием и да се гордеем с постиженията на нашите спортисти“, твърди Марков. За целта в Спортното училище в Сандански вече има традиция при откриването на новата учебна година и при завършването да се канят едни от най-добрите спортисти – бивши и настоящи, които да връчват наградите на най-добре представилите се ученици. Гостували са им изявени спортисти като Александър Томов – петкратен световен и петкратен европейски шампион по борба, с три олимпийски медала, както и футболистът Петър Хубчев – твърд титуляр в защитата на българския национален тим, с който завоюва бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Сред гостите е и Георги Иванов-Гонзо – един от най-добрите нападатели в историята на „Левски“. Футболисти от ЦСКА, както и целият отбор на „Лудогорец“ – Разград, също са идвали два пъти в Сандански. След официалната част спортистите винаги разговарят с децата. На тях им е много интересно да се срещат с хора, които са покорили върхове, и са любопитни да научат какъв е пътят, който са извървели, за да постигнат успеха си.
Николай Марков, директор:
Спортът изисква много отдаденост и дисциплина. Към него се насочват, като цяло, деца от по-бедни семейства и той може да им даде шанс да получат много от живота. Нашата работа е да им помогнем, така че да успеят да покажат най-доброто от себе си. И когато се получи, всички сме доволни – и учениците, и ние. Примери в историята има много, включително и в българската.
В Южна Америка, и в частност в Бразилия, това е масово явление – едни от най-известните им футболисти са от много бедни семейства. За тях това е бил единственият шанс да се докажат, да успеят и да подсигурят семействата си. Това е спортът – дава шанс в живота на всички.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg