Всеки ученик трябва да се чувства ценен

Дияна Петкова е директор бургаското ОУ „Антон Страшимиров“, но е и специален педагог – ресурсен учител. Така че по време на пандемията и социалната изолация, волно или неволно, отделя и повече време и усилия за „особените деца“, които са предмет на професионалната ѝ кариера. Такива деца са 13 на брой в училището, което ръководи. 6 от тях са на индивидуална форма.
А. Г. е в I клас на индивидуална форма. Посещава училището в определени дни в седмицата. При него обучението се извършва в училище. В рамките на извънредното положение в страната има виртуална стая, която няма как да посещава сам. Работи асинхронно, с помощта на родителя. С него от другата страна на екрана стоят и се занимават ресурсен учител и още двама педагози.
„За мен приобщаващото образование е модел на взаимоотношения в училище, в който всеки ученик е приет в училищната среда. Всяко дете се чувства ценено, полезно и включено в живота на класа, училището, без значение от неговия социален статус и способности“, категорична е Петкова. Тя е убедена, че от нормативна гледна точка у нас имаме добра законова база, върху която този вид образование е стъпило.
„Всички сме свидетели колко бързо се наложи да променим и адаптираме към новата реалност цяла една система. На всички нива се смени фокусът на работа, методите на преподаване и оценяване, като в същото време се даде възможност да направим важни изводи. Основно място сред тях заемат онези, свързани с приобщаващото образование.
„В процеса на дистанционно обучение подкрепящата среда вече се премести в дома на учениците“, подчертава директорката на бургаското училище.
Дистанционното обучение първоначално изглежда трудно, но след подходяща подготовка от страна на учители и информиране на ученици и родители процесът може да е много удобен, смятат колегите на Диана Петкова, въпреки че при старта обществото не беше готово за тази промяна.
Палитрата от трудности е разнообразна. От изолацията в дома, та чак до разбирането от страна на околните. Това важи в по-голяма сила за семействата, в които има ученици със СОП.
„Учителите сътвориха „чудеса“ от обявяването на извънредното положение, обхващайки пълноценно голяма част от учениците със и без специални образователни потребности. Въпреки горепосочения факт се оказа, че една определена група деца не могат да бъдат обхванати така пълноценно както останалите. Децата със СОП формират основната част от тази група“, споделя наблюденията си директорката.
Основно проблемите при тях са в това, че те не могат сами да работят. Родителят трябва да е непрекъснато с тях. И той се превръща буквално в ресурсен учител. Макар да няма неговите умения. Не знае методиката. „Родителят изпълнява указанията на ресурсния, за да ги приложи на детето. Това много усложнява и натоварва по веригата. Всички се изнервят. Въпреки проблемите и разширената връзка децата бележат добър напредък – категорична е Петкова. – Те са истинските герои. Нашата гордост са в момента, защото преодоляват много повече препятствия“, допълва тя.
В СУ „Антон Страшимиров“ има и двама ученици със СОП, които завършват VII клас. „Много са важни насочването и изборът на професия за тези ученици, защото трябва да е нещо, което да ги прави независими от семейството“, казва директорката Петкова. Тя се гордее със своя ученик, на който се очертава бъдеще на велик художник. Момчето сега ще завърши IX клас в специализирана паралелка по изобразителна дейност, а в таланта му са убедени не само неговите родители, но и преподавателите в новото училище.
Като експерт, Петкова е категорична, че приобщаването може да донесе много ползи, но за целта трябва да бъдат изпълнени редица условия. На първо мястo, да се формират положителни нагласи. Всички заинтересовани страни трябва да виждат смисъл в него и да се чувстват достатъчно компетентни, за да могат да се справят. За да имаме позитивни нагласи не само в системата на образованието, но и в обществото, като цяло, трябва да има добра информираност по въпроса. Друго условие за успеха е системният подход при работа. Това предполага изграждането на структури, които да са координирани между различните сектори: образование, здравеопазване и социални грижи. Тази координация трябва да може да се пренесе и на микрониво – в училищния екип. Този вид образование е вече не просто тенденция или експеримент, а световна образователна политика, която успешно се прилага и при нас“, казва още тя.
А извънредната ситуация на онлайн обучение е още едно изпитание, през което се налага да преминат деца със СОП, техните родители и преподаватели.

Свързани статии:

Светът е виртуална сцена Аз съм изследовател Онлайн ученическа конференция за корейската култура Безкомпромисни в облеклото