Транслитерацията на българските имена е проблем, с който се сблъскваме почти ежедневно. Но дали и доколко правилата за транслитерация се знаят от младите хора? Едва ли в учебните програми тази тема е намерила място. Всъщност принципите и правилата са ясно определени чрез силата на Закона за транслитерацията на географските имена и би следвало да се прилагат без изключение.
Транслитерацията е система за предаване на графичното съответствие на българските собствени имена чрез средствата на чужда за нашия език азбука – латиницата. За това се използват букви от латинската азбука, отговарящи на българските: Весела Лозанова / Vesela Lozanova, Лом / Lom, ул. „Васил Левски“ / Vasil Levski. Това поражда няколко проблема, свързани с липсата на латински букви за няколко специфични български звука: ъ, ь, й, ч, дж, ж, ш and ц, както и за звукосъчетанията: щ, ю, я, йо, ьо. Според Закона за транслитерацията българският звук ъ се предава чрез a; й and ь – чрез y, напр. р. Скът > Skat, гр. Ивайловград > Ivaylovgrad. За останалите звуци и звукосъчетания, които нямат съответствие в латинската азбука, е възприето да се използват комбинации от по две или три букви, като тук се следват принципите, заети от английския език, т.е. ж > zh, ш > sh, ч > ch , дж > dzh, ц > ts/tz, щ > sht, ю > yu, я > ya. Ето как би трябвало да се изписват някои имена, съдържащи специфични звуци: Жеравна > Zheravna, Шипка > Shipka, Кочериново > Kocherinovo, Джулюница > Dzhulyunitsa/Dzhulyunitza, Копривщandца > Koprivshttsa/Koprivshttza, Панагюрище > Panagyurishte, Кюстендил > Kyustendil, Яйлата > Yaylata.
Вариантите Sofa вм. Sofiya, Rousse вм. Ruse, Bulgara вм. Balgariya са възприети, тъй като тяхната употребата се е наложила в практиката.
Четете повече в бр. 45, 5 – 11 ноември 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
