Кога малчуганите са готови да влязат в клас

За успеха на децата е важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите

Катя Янакиева*

Децата, които имат много приятелчета за игра, по-лесно се отделят
от майките си и тръгват на детска градина или на училище

Повече от 15 г. работя като педагогически съветник в НУ „Станислав Доспевски“ – Самоков.
В началото на всяка учебна година провеждам диагнос-
тика за училищната готовност на постъпващите в
I клас. Всяко дете, навършило календарната възраст за училище, става ученик, но не всяко е достигнало ниво на т.нар. „училищна готовност“.
Както пътят на развитие на всяко дете е индивидуален, така в училищна възраст децата постъпват с различен капацитет от опит, знания, умения, навици и привички. Социалната позиция на ученика е да си взаимодейства с връстниците, да изпълнява изискванията на учителите и да контролира поведението си. Ранната идентификация на децата „в риск“ за развитие на проблеми в обучението е предпоставка за своевременна интервенция и помощ за преодоляване на затрудненията в адаптацията към училищната система.
Периодът между 6-ата и 7-ата година поставя началото на коренна промяна в живота на малкия човек. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобити навици и се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение. За детето да стане ученик, означава
да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището – процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седемгодишните имат потенциала да се справят с тази промяна, и децата, посещавали детска градина, се адаптират по-успешно. Възникват и проблеми и първата причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. Има и значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособят към нови изисквания. Родителите на първокласниците също имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес.
Какво поражда проблемите в адаптацията на детето? Има качествени разлики между нормите на поведение в дома, в детската градина и в училище. Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения. Което поражда емоционално напрежение и влияе върху адаптацията към училищното ежедневие.
Училищната успеваемост е вторият фактор в приспособяването на първолаците. Има различни обективни причини, поради които детето може да не покаже своите реални способности. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето, на друг член от семейството, лоши битови условия, финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат и пр. Значително влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето,
т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда, а в I клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на първолаците започва да се влияе и от това доколко умеят „да се докажат“ в новата обстановка.
Някои деца са нервни и дори изплашени през първия учебен ден заради всички нови неща – учители, деца, обстановка.Това в пълна сила важи за децата, които не са посещавали редовно детската градина. Не всяко дете е готово да тръгне на училище в тази възраст. Много зависи от това дали е посещавало пред-
училищната група, дали е играло с други деца и е срещало непознати. Дете, което редовно е посещавало учебното заведение и си е играло с други деца, няма да срещне трудност с отиването на училище. Докато дете, което няма много приятелчета, с които да играе, а си играе винаги с майка си, мрази идеята за разделянето от нея.
За успеха на децата в училище и тяхното добро адаптиране е важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите, вниманието и усилията, които ще са им необходими за успешното пребиваване в училищната среда. Успешната адаптация на детето към училището зависи от търпението, такта, сдържаността и внимателното отношение на неговите родители.
Една част от децата имат проблеми в класната стая, свързани с обучението и ученето. Други имат проб-
леми извън класната стая, когато трябва да утвърждават себе си в „незащитено време“ и „незащитена територия“, да проявяват самостоятелност, гъвкавост, адаптивност, да решават възникнали проблеми. Част от първокласниците за първи път попадат в конкурентна среда. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за онези, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си.
Ето и основните проблеми, с които детето се сблъсква при тръгването си на училище. Те са по-болезнени при децата, които не са ходили редовно на детска градина: променя се режимът на хранене и сън, движението намалява за сметка на седенето в затворени помещения, променя се стилът на общуване с възрастните, трябва напълно да се самообслужват в стола, съблекалнята и в тоалетната, сами да организират работното си място и много други.
Училището отделя детето от родителите и е важно те да излъчват положителна нагласа и очаквания, спокойствие и увереност, за да може децата им да се адаптират по-бързо. Качеството на връзката между родителя и училището показва значим ефект върху успехите на детето в училище.
Структурата и броят на родителите не са определящи поведението и лич-
ността фактори, но могат да повлияят посоката, която децата ще изберат. Има и други фактори, които в комбинация или поотделно оказват своето влияние върху изграждането на личността. Такива са отношенията на родителя/родителите и детето, социалният статус, средата, в която детето израства, и др. Стиловете на възпитание и връзката родител – дете.
Отслабването на семейните връзки води до разпадане на семейството – със или без развод, до засилване на неразбирателство между родители и деца, разрушаване на авторитета на родителите, лишаване на подрастващите от домашния уют и морална подкрепа на семейството, което ги тласка към съмнителни и често опасни групи и занимания – към улицата.
Дали детето е готово за училище? Да, готово е, когато редовно е посещавало предучилищната група – то е общително, неагресивно. Лесно се адаптира към нова обстановка. Изпълнява задача по образец, довежда работата докрай, забелязва допуснатите неточности и грешки. Има елементарен запас знания за окръжаващия свят, за себе си. Открива сходство и различия в предметите, умее да прави изводи. Може да концентрира вниманието си 10 – 15 минути, да запомни 10 различни думи или четиристишие след три-четири повтаряния. Произнася ясно всички звукове. Построява правилно изреченията си. Може да състави разказ по картинки.
Достатъчно ли са развити фината моторика и зрително-моторната координация? Добре развити са при децата, които от ранна детска възраст са по учебните заведения. Без тях детето ще се затруднява да пише. Важно е да се отчита как то държи молива или флумастера. Оцветяването също е важен момент от предварителната подготовка. Ако приоцветяването не се излиза от контура на картинката и не се оставят бели полета във вътрешността на изображението, детето има изградени умения на фината моторика. Не пропускам да наблюдавам как детето държи ножичка и колко успешно умее да я използва, как моделира и конструира.
Двигателна култура също е показателна: ако умее да бяга, да скача, да прави завъртвания, манипулира с малки предмети, може да чертае вертикални и хоризонтални линии, кръг, квадрат и триъгълник. Ако може зрително да прерисува фигури, букви, цифри, да различава тяхното положение в пространството (горе – долу, ляво – дясно), то времето, прекарано в детската градина, не е било напразно.
Важно е и личностното развитие. Дали детето има желание да се учи. Стреми се да направи нещо добро – похвално, активно се интересува от новото, разбира кое е добро и коe е лошо. За малките деца семейството е институцията, където те не само споделят модели на поведение и на общуване, но и намират сигурност, срещат доверие. Получават не само първите социални поръчки, но и имат осигурена безусловна подкрепа.