Колко струва 1 грам ум?

Всички сме чували в училище термина метафора и неизменно го свързваме с часовете по литература, като знаем, че чрез тази стилистична фигура художественият текст придобива по-голяма образност и изразителност.

Но метафората не е само това. Тя дотолкова е част от нашата разговорна реч, че ние дори не я забелязваме.

Още от древността този троп е важно средство за вербализиране на примитивното знание – чрез него човекът си е обяснявал непознатото и онова, което е недостъпно за пряко наблюдение, приписвайки му черти на добре познатото и конкретното.

Тези наивни познания на човека намират най-ярък израз в пословиците и поговорките. Те не се изменят във времето и затова пазят доказателства за начина, по който са виждали света около себе си хората от миналото. Повечето от тези представи, без дори да осъзнаваме, пазим и ние – съвременните хора.

Ако вземем за пример пословиците, отнасящи се до ума, ще стигнем до извода, че за българина той може да съществува и в трите агрегатни състояния: течно – Изпил съм си ума; твърдо – Седи си на ума; газообразно – Глава побелева, акъл изветрева.

Умът е стока, която може да бъде купена или продадена: Купи си ум с пари и го продавай без пари. Той има размери: дължина – На къс ум дълги крака; обем и др.

В народните умотворения са запазени наивните познания на българина за възможностите умът да бъде измерен: като обем – Една сакуля (чувал) ум има;  като тегло – Грам ум от ока мозък по много струва; като парична стойност – Нямам ум за пет пари.

Умът за българина е и конструкция, механизъм, който, като се развали, не може да работи правилно. Така метафорично се обяснява неадекватното поведение: хвръкна му чивията; хлопа му дъската. С развитието на цивилизацията човекът намира нови, съвременни предмети и явления, чрез които да си представи нагледно проблемите с функционирането на ума: шайба, бушон, крушка и др.

Така, разкодирайки пословиците и поговорките чрез метафорите, езиковедите получават възможност да реконструират древните представи на човека за самия него и за заобикалящия го свят.

Следващият път, когато чуете пословица, освен мъдростта и опита потърсете и метафората, която ще ви разкрие частица от древните представи на хората за света.

Д-р Йоанна Кирилова
е главен асистент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 40, 3 – 9 октомври 2019 г.

Свързани статии:

3500 деца провериха своя правопис Употреба на главните букви в български Някои трудности при съгласуването Може ли пътят да бъде компрометиран?