В ДГ „Здравец“ в село Ковачица използват предмети от бита за образователни цели

„На детските градини и училищата в малките села им е много по-трудно, отколкото на тези в градовете. На учебните институции в малките населени места се отделя по-малко внимание и в повечето случаи на тях се гледа с недоверие. Но искам да подчертая, че и на децата на село се отделя нужното внимание и те получават добро образование. Трябва да работим и да се доказваме два пъти повече, за да бъдем забелязани и оценени“, казва за „Аз-буки“ Силвия Вергилова – директор на Детска градина „Здравец“ в село Ковачица, област Монтана.

В нея се обучават 21 деца, като 19 са от Ковачица, а две – от съседното село Станево. Групата е смесена, децата са на възраст от 2 до 6 години. Учителите са двама, имат и двама помощник-възпитатели.

„Обхванали сме всички деца във възрастова група за прием в детска градина и предучилищна подготовка. През годините децата са били и повече, но както навсякъде в България, и тук населението намалява с всяка изминала година“, обяснява моята събеседничка.

В Ковачица живеят около 1000 души. Имат само една детска градина, но училищата са две – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Професионалната гимназия по селско стопанство „Дунавска земя“, които са защитени. А детската градина от настоящата учебна година вече не е.

„В работата си използваме много природни материали“, разказва директорката. Често творят с листа, камъни, шишарки, кестени или пръчки. Освен това с достъпни материали от бита – сламки, пластмасови капачки и клечки се учат да пишат и броят. Наскоро правят знаме от капачки, които старателно оцветяват в цветовете на националния трибагреник. От картон пък решават да конструират робот, който досущ прилича на истински. С цифрите се запознават също благодарение на картон, от който правят кубчета.

От две години насам имат и интерактивна дъска, която използват за обучението на децата.

Много често директорката Силвия Вергилова и учителката Ирина Борисова сами създават интерактивно съдържание, за да бъдат максимално полезни на децата и да отговорят на индивидуалните им нужди. Друг път използват безплатни образователни материали. Малчуганите много обичат да рисуват на дъската и да свързват различни елементи.

„Преди две години, когато започнах работа, видях, че стълбището не е ремонтирано от много отдавна. То беше с мозайката от годината на построяването си и наистина не бе уютно. Входът на сградата също по нищо не показваше, че това е детска градина“, разказва директорката. Така заедно с младата й колежка Ирина Борисова решават, че трябва нещо да променят и да създадат нов облик на работното си място, като го превърнат в цветно и забавно за децата място. Идеята им е те да се чувстват като в приказка от книжка. И промяната започва!

Две лета поред по време на отпуската си през август изрисуват стълбите на сградата – от първото до последното. „Боядисахме стълбите в различни цветове и нарисувахме върху тях светофари, пътни знаци, цифри и всякакви забавни елементи“, обяснява тя.

След приключването на този проект решават да продължат нататък. Ентусиазмът им ги насочва към двора и решават да дадат нов живот на постройката, която използват за съхранение на дърва и въглища за зимата. Състоянието ѝ е много лошоq затова решават да я ремонтират. Започват да търсят спонсорство, за да финансират строителната дейност. На молбата им откликват от фирма „Пламагро| ООД. И така с помощта на огняра започва ремонтът ѝ. След като я привеждат в подобаващ вид, двете прекрасни млади дами преминават към рисуване – украсяват стените ѝ, като идеите взимат от интернет.

„Получи се много красиво! Изключително горди сме от това, което направихме. Сега сме решили през следващото лято да придадем приказен вид и на цялата фасада на детската ни градина“, обяснява директорката.

Тази година успяват да закупят и много съоръжения за двора, като катерушки, люлки и пързалки.

Сега мечтаят и за площадка по безопасност на движението по пътищата. „За нея са необходими повече средства и време. Надяваме се през пролетта да успеем и това да направим“, казва тя. Признава, че до този момент не са кандидатствали по нито една от националните програми на Министерството на образованието и науката, но скоро и това ще направят. Причината за това със сигурност е недостатъчният брой персонал. При положение че целият екип отговаря за възпитанието и обучението на децата, много трудно се отделя време за подготовката и събирането на документи за кандидатстване по национални програми.

„Липсата на персонал при нас е много голям проблем. Организацията на образователен процес в толкова разнородна по възраст група е много трудна. Опитваме се на всички деца да им бъде интересно и всеки ден да научават нови неща. А нуждите на едно 2-годишно и на едно 6-годишно дете са коренно различни. Налага се да се работи индивидуално. Това означава, че често трябва да ги групираме и да предвиждаме различни занимания в отделни помещения“, аргументира се Вергилова.

Детската градина разполага със собствени земеделски земи, които са отдадени за обработване. А с рентата, която получават, подпомагат дейността си. Получаването на допълнителни материални средства е и причината към градината да функционира и настоятелство. Голяма част от неговите членове са родители. „Благодарение на тези годишни субсидии успяваме да ремонтираме помещенията отвътре. Разполагаме и с нови мебели“, обяснява Вергилова.

Всички разходи се съгласуват с настоятелството, така че дейността им е напълно прозрачна. „Без тяхно разрешение и знание няма как да изразходим нито лев“, посочва директорката. Благодарна е за пълната им подкрепа за всяко решение или идея за подобряване на средата или разнообразяване на учебния процес.

Родителите са активен партньор във всичко, което се прави в детската градина. Те участват в различни работилници и творчески ателиета. Винаги помагат в организирането на празници и тематични събития. Всяка година учители, ученици и родители лазаруват. А в Деня на християнското семейство педагозите и децата заедно замесват обреден хляб. Организират и много съвместни дейности с Дневния център за стари хора „Дом край Дунав“ в селото. Заедно с тях изработват мартенички за 1 март, боядисват яйца за Великден, месят питки и точат баници. „Опитваме се да бъдем част от техния живот и да им помагаме с каквото можем“, споделя моята събеседничка.

В заключение Силвия Вергилова си пожелава все повече детски градини на село да се развиват и никога да не се затварят нито училища, нито детски градини, нито читалища. Без тях, както показва опитът от последните десетилетия, опустяват и населените места.

Свързани статии:

Кюстендилци с купата „Юлиян Манзаров“ Изкуственият интелект прави часовете различни Идеята за учене през целия живот се разраства Прием от 37 паралелки в Смолянска област